Не искам да слушам това.
Най-прекрасната старинна съвършена рокля вече я няма. Коприната и тюлът са се плъзнали, паднали, рухнали на пода на пробната, теловете и банелите са скършени и пръснати по него — след тях са останали само червени белези, които вече избледняват по кожата на Бранди, а Бранди е твърде близо до мен, само по бельо.
— Смешно е — казва тя, — но не за първи път унищожавам нечия прекрасна рокля — и едно огромно око в цвят „Патладжанени мечти“ ми намига. Усещам топлотата на дъха и кожата й, толкова е близо до мен.
— През нощта, когато избягах от вкъщи — казва Бранди, — изгорих всички дрехи на семейството, провесени на простора, почти до шушка.
Бранди знае за мен — или не знае. Изповядва се от душа или ме дразни. Ако знае, възможно е да ме лъже за Манъс. Ако не знае, мъжът, когото обичам, е откачен, гнусен сексуален хищник.
Или Манъс, или Бранди са ми пробутали мръсни лъжи — на мен, въплъщението на добродетелта и истината тук. Манъс или Бранди — не зная кого да мразя.
Аз и Манъс или аз и Бранди. Не беше ужасно, но не беше любов.
Глава двайсет и шеста
Трябва да съществува някакъв по-добър начин да убия Бранди. Да се освободя. Някакво бързо и окончателно приключване. Някакъв кръстосан огън, от който мога да се измъкна. Сега Еви ме мрази. Бранди изглежда също като мен навремето. Манъс все още е толкова влюбен в Бранди, че би я последвал навсякъде, макар и да не знае защо. Аз трябва само да поставя Бранди на прицела на Евината пушка.
Разговори в банята.
Сакото на Бранди със санитарното тънко кръстче и модни три четвърти ръкави все още лежи сгънато върху аквамаринения плот до голямата мивка мида. Вземам го и моят сувенир от бъдещето изпада от него.
Пощенска картичка с чистите, избелели от слънцето небеса на 1962-ра и Космическата игла в деня на нейното откриване. Можеш да погледнеш през илюминатора на банята и да видиш какво е станало с бъдещето. Гъмжащо от готи по сандали, които накисват леща вкъщи — желаното от мен бъдеще си е отишло. Обещаното ми бъдеще. Всичко, което очаквах. Начинът, по който трябваше да се развие всичко. Щастие, мир, любов и утеха.
Кога бъдещето — написа някога Елис на гърба на една картичка — се превърна от обещание в заплаха?
Пъхвам картичката между брошурите за вагинопластика и дипляните за лабиапластика, затъкнати между страниците на книгата за мис Рона. Корицата представлява сателитна снимка на урагана Блондинка, минаващ покрай Западното крайбрежие на нейното лице. Блондинката гъмжи от перли, а тук-таме блещука по нещичко, вероятно диаманти.
Изглежда много щастлива. Пъхам книгата обратно във вътрешния джоб на сакото на Бранди. Събирам козметиката и хапчетата, пръснати по плотовете, и ги слагам настрана. Слънчевите лъчи влизат през илюминатора под нисък, много нисък ъгъл, а пощата ще затвори скоро. Все още не сме взели парите от застраховката на Еви. Поне половин милион долара по мои сметки. Какво можеш да направиш с всички тези пари, не знам, но съм сигурна, че ще разбера.
Бранди е изпаднала в тежко състояние на прическова злополука и затова я разтърсвам.
Очите на Бранди в цвят „Патладжанени мечти“ трепват, примигват, трепват, присвиват се.
Косата й е цялата сплескана на тила.
Бранди се надига на лакът.
— Знаеш ли — казва тя, — дрогирана съм, така че става да ти го кажа. — Бранди ме поглежда — наведена съм над нея и й протягам ръка, за да й помогна да стане. — Трябва да ти кажа — казва Бранди, — че наистина те обичам. — И продължава: — Не мога да знам как ще го приемеш, но искам да бъдем семейство.
Брат ми иска да се ожени за мен.
Подавам ръка на Бранди. Тя се обляга на мен, после се обляга на ръба на един плот. И казва:
— Нямам предвид да сме като сестри — казва тя. — Остават ми още дни от Подготовката в реалния живот.
Крадене на дрога, продажба на дрога, купуване на дрехи, наемане на луксозни коли, връщане на дрехи, поръчване на коктейли — не бих нарекла това „реален живот“, по никакъв начин.
Обкичените с пръстени длани на Бранди разцъфват докрай и приглаждат плата на полата й отпред.
— Все още си имам цялото оригинално оборудване — казва тя.
Едрите длани продължават да галят и гладят чатала на Бранди. Тя се обръща странично към огледалото и оглежда профила си.