— Трябваше да падне след година, но тъкмо тогава срещнах теб — казва тя. — От седмици си бях стегнала багажа в хотел „Конгрес“ с надеждата, че ще дойдеш да ме спасиш. — Бранди обръща другия си профил пред огледалото и се оглежда. — Толкова много те заобичах, че си помислих, може би не е твърде късно?
Бранди маже с гланц горната си устна, после и долната, попива устните си със салфетка и пуска голямата графитена целувка в тоалетната раковина. И казва с новите си устни:
— Имаш ли представа как се пуска водата?
Киснах върху тази тоалетна чиния с часове, но не, така и не забелязах как се пуска водата. Излизам в коридора, така че ако Бранди иска да ми мели на главата, ще се наложи да ме последва.
Бранди се препъва на вратата на банята, там, където се събират плочките и килимът в коридора. Токът на едната й обувка е счупен. Там, където чорапът й се е закачил за рамката, се е пуснала бримка. Тя се е вкопчила за равновесие в една полица с кърпи и лакът по ноктите й се е напукал.
Бляскавата анална кралица на съвършенството казва:
— Мамицата му.
Принцеса Принцеса крещи по мен:
— Не че наистина искам да бъда жена — крещи тя.
— Почакай! — крещи Бранди. — Правя го само защото това е най-голямата грешка, за която мога да се досетя. Глупаво и самоунищожително е и всеки, когото попиташ, ще ти каже, че греша. Точно затова трябва да стигна докрай.
Бранди казва:
— Не разбираш ли? Защото сме така дресирани да живеем живота си правилно. Да не допускаме грешки — казва тя. — Според мен колкото по-голяма изглежда грешката, толкова по-голям шанс ще имам да се измъкна от клопката и да заживея истински живот.
Като Христофор Колумб, плаващ към гибел на края на света.
Като Флеминг и неговата плесен по хляба.
— Истинските ни открития идват от хаоса — крещи Бранди. — От отиването на място, което изглежда нередно, тъпо, глупашко.
Царственият й глас кънти навсякъде из къщата. Тя крясва:
— Не бягай от мен, когато съм отделила минута, за да се обясня!
Нейният пример е жена, която катери планина — няма рационална причина да се катери така упорито и за някои хора това е глупава лудост, злополука, грешка. Катерачката може би гладува и мръзне, дни наред се бъхти и страда, но накрая изкатерва върха. Може би това я променя, но единственото, което й остава, е нейната история.
— Но аз — казва Бранди, непомръднала от вратата на банята, взираща се в напукания си лак, — аз правя същата грешка, но много по-тежка. Болката, парите, времето, това, че старите приятели ме зарязаха, и най-накрая цялото ми тяло е моята история.
За някои хора операцията за смяна на пола е чудо, но ако не я искаш, това е върховната форма на самоосакатяване.
Тя казва:
— Не че е лошо да си жена. Би могло да бъде чудесно, ако исках да бъда жена. Работата е там — казва Бранди, — че да бъда жена е последното нещо, което искам. Просто не се досетих за по-голяма грешка, която бих могла да направя.
Значи тя е пътят към най-великото откритие.
Тъй като сме така впримчени в нашата култура, в съществуването като човешки същества на тази планета с притежавания от нас мозък и същите две ръце и два крака, каквито имат всички. Така сме впримчени, че всеки начин за бягство, който би могъл да ни хрумне, е просто поредното звено от примката. Всичко, което искаме, сме дресирани да го искаме.
— Първата ми идея беше да си ампутирам ръка и крак, левите или десните — тя ме поглежда и свива рамене, — но нито един хирург не би се съгласил да ми помогне.
— Мислех за СПИН — казва тя — заради преживяването, но тогава всички бяха болни от СПИН и изглеждаше много мейнстрийм и гъзарско. Точно това са казали сестрите Риа на рожденото ми семейство. Почти съм сигурна. Тези кучки понякога проявяват такова чувство за собственост!
Бранди изважда чифт бели ръкавици с бели перлени копченца от вътрешната страна на китката. Надява ги на ръцете си и закопчава копченцата. Бялото не е добър избор на цвят. В бяло ръцете й приличат на трансплантирани от гигантска анимационна мишка.
— Тогава се сетих за промяната на пола — казва тя. — Операция за смяна на пола. Сестрите Риа си мислят, че ме използват, но всъщност аз ги използвам заради парите им. Те си мислят, че ме контролират и че идеята е била тяхна.
Бранди вдига крак, оглежда отчупения ток и въздъхва. После се пресяга да свали и другата обувка.
— Сестрите Риа не са ме принуждавали да правя нищо. Не беше така. Просто не можех да допусна по-голяма грешка. Най-голямото предизвикателство, на което можех да се отдам.
Бранди отчупва тока на здравата обувка и стъпалата й остават обути в две грозни шляпки.