Настаняваме се в хубав хотел и подремваме. След полунощ Бранди ме събужда с целувка. С Елис отиват да продадат стоката, която събрахме в Сиатъл. Тия двамата сигурно се чукат. Не ми пука.
— Не — казва Бранди. — Госпожица Александър няма да се обажда на сестрите Риа, докато е в града. Още повече, тя е твърдо убедена, че единствената вагина, която си струва да притежаваш, е онази, за която си плащаш сама.
Елис е застанал на отворената врата към хотелския коридор, същински супергерой, който аз искам да пропълзи в леглото ми и да ме спаси. Ала от Сиатъл насам той ми е брат. А не може да си влюбен в брат си.
Бранди казва:
— Искаш ли дистанционното?
Тя включва телевизора и виждаме Еви, уплашена и отчаяна, с огромната си тупирана дъгоцветна коса във всички нюанси на русото. Евелин Котрел ООД, любимото шкарто на всички, се препъва из публиката в студиото, облечена в рокля с пайети, и врънка хората да ядат месните й субпродукти.
Бранди сменя каналите.
Бранди сменя каналите.
Бранди сменя каналите.
След полунощ Еви е навсякъде и предлага каквото има на сребърен поднос. Зрителите в студиото не й обръщат внимание и се гледат на монитора, стегнати в примката на реалността, и се гледат как се гледат как се гледат и както всеки път, когато се гледаме в огледало, се опитват да разберат кой е този човек отсреща.
Тази примка няма край. Рекламата я снимахме двете с Еви. Как може да съм била толкова тъпа? Напълно сме впримчени в себе си!
Камерата се задържа върху Еви и онова, което почти я чувам да казва, е „Обичай ме“.
Обичай ме, обичай ме, обичай ме, обичай ме, обичай ме, обичай ме, обичай ме, аз ще бъда всеки, когото ти поискаш. Използвай ме. Промени ме. Ще стана близначка с големи гърди и голяма коса. Разглоби ме. Превърни ме, в каквото щеш, но само ме обичай.
Върнете се към онзи път, когато двете с Еви ни снимаха на едно сметище, в кланица, в морга. Ходехме къде ли не, за да изглеждаме добре в сравнение с обстановката, и сега разбирам, че онова, което най-вече съм мразела у Еви, е, че тя е една суетна, тъпа лигла. Но онова, което най-много мразя, е, че тя е съвсем същата като мен. Всъщност в действителност мразя себе си и затова мразя кажи-речи целия свят.
Минете към следващия ден, когато обикаляме няколко къщи, едно имение, един-два двореца и замък, пълни с дрога. Около три часа се срещаме с една посредничка в пищната трапезария на някакво голямо имение в Уест Хил. Навсякъде край нас сноват снабдители и цветари. Масата в трапезарията е наредена, отрупана със сребро и кристал, чаени сервизи, самовари, свещници, стъклени чаши. Жена в старомоден секретарски костюм от туид, същинско плашило, разопакова сребърните и кристални подаръци и записва нещо в малко червено бележниче.
Постоянният поток от цветя се вихри край нас — кофи с ириси, рози и шибой. Имението ухае сладко на цветя, въздухът е напоен с аромата на еклерчета и пълнени гъбки.
Не е в нашия стил. Бранди ме поглежда. Прекалено много хора има тук.
Но посредничката вече е тук и се усмихва. С провлечен говор, равен и проточен като тексаския хоризонт, тя се представя като госпожа Ленард Котрел. И толкова се радва да се запознаем.
Котрелката прихваща Бранди за лакътя и я повежда из пищния първи етаж, докато аз чудя да се бия ли, да бягам ли.
Дай ми ужас.
Светкавица.
Дай ми паника.
Светкавица.
Това би трябвало да е майката на Еви — е, знаете как е. А това трябва да е новата къща на Еви. И се чудя как стана така, че попаднахме тук. Защо днес? Какви са шансовете?
Котрел, недвижими имоти, ни развежда покрай туидената секретарка и сватбените подаръци.
— Това е къщата на дъщеря ми. Но тя прекарва почти цялото си време в отдела за мебели в „Бръмбах“, в центъра на града. Досега се примирявахме с малките й мании, но стига вече — сега ще я омъжваме за някакво магаре.
Тя се навежда към нас.
— По-трудно беше, отколкото можете да си представите — докато се мъчехме да я задомим. Знаете ли, тя изгори последната къща, която й купихме.
До секретарката има купчина украсени със злато сватбени покани. Това са извиненията. Извинете, но не можем да присъстваме.
Извиненията като че са множко. Обаче поканите са хубави, със златни букви, с неравни краища, сгънати на три, и с изсушена теменужка вътре. Открадвам една от купчината и настигам Котрелнедвижими имоти, Бранди и Елис.
— Не — казва Бранди. — Тук има прекалено много хора. Не можем да разгледаме къщата при тези обстоятелства.
— Между нас да си остане — казва Котрелнедвижими имоти, — и най-голямата сватба на света си струва парите, щом можем да пробутаме Еви на някой клетник.