Преливаща от взаимодействие между шампанско и „Перкодан“, Бранди ме наблюдава.
А аз съм поразена, че не съм го забелязала преди — това, че Еви е мъж. Едра блондинка, съвсем същата, каквато е сега, но с един такъв грозен и сбръчкан, такова де, скротум.
Елис се крие от Еви и се опитва да разбере дали новоизпеченият съпруг на Еви не е отбелязан с чертичка в неговото досие на служител от нравствения отдел на специален договор. Според Елисовата гледна точка към тази история той все още е примамка трепач и сега събира доказателства, че след дългата борба може да свали всеки мъж. Всички тук си мислят, че историята е за тях. Това определено важи за всекиго по света.
О, и всичко това е отишло далече отвъд извиненията към мама и към Господ. В този момент не съжалявам за нищо. И за никого.
Не, не — всички тук направо не ги свърта да ги кремират.
Минете към горния етаж. В главната спалня чеизът на Еви е готов за опаковане. Този път съм си купила кибрит — запалвам неравния край на поканата със златни букви и я поднасям към завивките, към чеиза, към завесите. Най-сладкият миг настъпва, когато огънят завладява всичко и ти вече не си отговорна за нищо.
Вземам от банята на Еви голямо шише „Шанел № 5“, голямо шише „Джой“, голямо шише „Уайт Шолдърс“ и изливам аромата на милион цветя, окичили карнавална платформа, навсякъде из спалнята.
Огънят, сватбеният пъкъл на Еви, напипва дирята на цветята, удавени в алкохол, и ме прогонва в коридора. Това му обичам на огъня — че може да ме убие толкова бързо, колкото и всеки друг. Че не може да знае, че аз съм майка му. Толкова е прекрасен, могъщ и над всякакви чувства към всеки — това обичам аз у огъня.
Не можеш да спреш нищо от ставащото. Не можеш да го овладееш. Огънят в дрехите на Еви се разраства ли, разраства с всяка секунда и сега сюжетът се разгръща, без да го подтиквате.
И аз слизам. Стъпка-пауза-стъпка. Невидимата шоугърла. Веднъж да се случи онова, което искам. Даже по-добре, отколкото очаквах. Никой не е забелязал.
Нашият свят се носи стремглаво към бъдещето. Цветя и пълнени гъбки, сватбени гости и струнен квартет, всички заедно пътуваме нататък върху планетата Бранди Александър. В преддверието стои Принцеса Принцеса и си мисли, че все още тя командва парада.
Чувството е за пълен и върховен контрол над всичко. Минете към деня, когато всички ние ще бъдем мъртви и нищо от това няма да има значение. Минете към деня, когато тук ще има друга къща и хората, живеещи в нея, няма и да подозират, че някога сме съществували.
— Къде си ходила? — пита Бранди.
В непосредственото бъдеще, бих й отговорила.
Глава двайсет и девета
Минете към Бранди и мен — не можем да намерим Елис никъде. Еви и всичките тексаски Котрели пък не могат да намерят своя младоженец и всичките се кискат с онзи нервен смях. Коя ли шаферка е забягнала с него, питат всички. Ха-ха.
Дръпвам Бранди към вратата, ала тя ми изшътква. Елис и младоженеца ги няма… сто тексасци пият здраво… тази нелепа булка в огромната си травеститска булчинска рокля… това е прекалено забавно за Бранди, че да си излезе точно сега.
Минете към Еви, която изкарва грамадната си карнавална платформа от килера със свити в юмруци ръце и развят подире й воал. Еви крещи как била намерила тоя гъзолизец, тоя педераст, новоизлюпения й съпруг, наведен да се наслаждава на анален секс в килера със старото гадже на кого ли не.
О, Елис.
Спомням си всичките му порно списания и всички детайли на аналния секс, оралния секс, федероса, фистинга, фелчинга. Можеш и до болница да се докараш в опитите си да си духаш сам.
О, просто зашеметяващо.
Разбира се, отговорът на Еви на всичко е да си вдигне кринолина и да изтича на горния етаж за пушката, само че сега спалнята й се е превърнала в огромна стена от пламъци, парфюмирана с „Шанел № 5“, през която тя трябва да вкара карнавалната си платформа. Всеки върти телефоните за спешна помощ. Никой не си е направил труда да влезе в килера и да види какво става там. Хората не щат да знаят какво ли може да става вътре.
Иди, че разбери, но тексасците сякаш се чувстват много по-добре в близост до опустошителен пожар, отколкото до анален секс.
Спомням си нашите. Скатология и водни спортове. Садо и мазохизъм.
Докато чакат Еви да изгори до смърт, всички си наливат наново питиета и се нареждат в подножието на стълбите във фоайето. От килера се чуват яки плесници. От болезнените, дето първо си плюеш на ръката.