Минете към нашите у дома вечер — прожектират домашни филмчета на стената на бялата си къща. Прозорците отпреди двайсет години, идеално напаснати със сегашните. Тревата, сливаща се с тревата.
Нашите с Шейн призраци — дечица, които търчат насам-натам и се радват едно на друго.
Минете към сестрите Риа, скупчени около болничното легло, с мрежички за коса над перуките и хирургически маски на лицата. Облечени са в избелели зелени болнични дрехи, които са накичили с фалшиви брошки „Херцогинята на Уиндзор“ — леопарди с блещукащи по тях петна от диаманти и топази. Колибрита със смарагдови тела.
Аз искам само Шейн да бъде щастлив. Втръснало ми е от самата мен — аз, мразещата.
Дай ми освобождение.
Втръснал ми е този свят, където нищо не е такова, каквото изглежда. Прасета, които само изглеждат тлъсти. Семейства, които изглеждат щастливи.
Дай ми избавление.
От онова, което само прилича на щедрост. Онова, което само прилича на любов.
Светкавица.
Не искам повече да бъда себе си. Искам да бъда щастлива и искам Бранди Александър да се върне. Това е първият истински последен срок в живота ми. Нямам къде да отида — не и такава, каквато съм сега, която съм сега. Това е първото ми истинско начало.
Докато Шейн спи, сестрите Риа се скупчват около него и го украсяват с малки дарове. Пръскат брат ми с „Л'ер дю тан“, все едно е някакво градинско растение.
Нови обеци. Нов шал „Ермес“ около главата му.
Козметиката е подредена в идеални редове на хирургически поднос до леглото и Софонда казва:
— Овлажнител! — и протяга длан.
— Овлажнител — повтаря Кити Литър и пъхва тубичката в дланта на Софонда.
Софонда протяга ръка и заповядва:
— Коректор!
Вивиен пъха друга туба в ръката й и казва:
— Коректор.
Шейн, зная, че не ме чуваш, но няма нищо, защото аз не мога да говоря.
С чести, леки мазки Софонда нанася с гъбичка коректора върху тъмните торбички под очите на Шейн. Вивиен закичва с диамантена брошка болничния му халат.
„Мис Рона“ спаси живота ти, Шейн. Книгата във вътрешния ти джоб забави куршума достатъчно и само циците ти изригнаха. Раната е повърхностна — плът и силикон.
Влизат цветари с букети ириси, рози и шибой.
Силиконът ти се спука, Шейн. Куршумът проби имплантите ти и се наложи да ги извадят. Сега можеш да си сложиш колкото големи гърди искаш. Така казаха сестрите Риа.
— Фон дьо тен! — казва Софонда и започва да го втрива в линията на косата му.
— Молив за вежди! — заръчва тя, а по челото й избива пот.
Кити подава молива и повтаря:
— Молив за вежди.
— Попий ме! — казва Софонда.
И Вивиен попива челото й с гъба.
Софонда казва:
— Молив за очи!
А аз трябва да тръгвам, Шейн — докато ти все още спиш. Но искам да ти подаря нещо. Искам да ти подаря живот. Това е третият ми шанс и не искам да го провалям. Можех да отворя прозореца. Можех да попреча на Еви да те застреля. Истината е, че не го направих, и затова ще ти дам своя живот — аз вече не го искам.
Пъхам чантичката си под едрата, обкичена с пръстени длан на Шейн. Разбирате ли, големината на мъжките ръце е единственото нещо, което пластичните хирурзи не могат да променят. Единственото, което винаги ще издава момиче като Бранди Александър. Просто няма начин да скриеш ръцете.
Вътре са всичките ми документи, актът ми за раждане, всичко мое. Оттук нататък ти можеш да станеш Шанън Макфарланд. Моята кариера. Цялото това внимание. Твое е. Всичко и всеки. Надявам се, че ти стига. Само това ми остана.
— Основен цвят! — нарежда Софонда и Вивиен й подава най-светлия нюанс сенки за очи „Патладжанени мечти“.
— Цвят на клепача! — командва Софонда и Кити й подава следващата отсянка.
— Контурен цвят! — казва Софонда и Кити й подава най-тъмния нюанс.
Продължи кариерата ми, Шейн. Накарай Софонда да ти намери първокласен договор, не някакви си там местни благотворителни тъпотии. Ти вече си Шанън Макфарланд, мама му стара. Ще скочиш право на върха. След една година искам да пусна телевизора и да те видя как гола отпиваш диетична кола на забавен каданс. Накарай Софонда да ти сключи големи, национални договори.
Стани прочута. Стани мащабен обществен експеримент по получаването на онова, което не искаш. Открий, че ценностите, на които са ни учили, не струват. Открий добро в онова, което светът нарича зло. Давам ти живота си, защото искам цял свят да те познава. Искам целият свят да прегърне онова, което мрази.
Открий от какво най-много те е страх — и се засели там.