— Значи е трябвало да мине покрай вас, така ли?
— И да се регистрира. И да бъде заснет от камерата.
Сакс погледна нагоре.
— Има камера, Райм, но, изглежда, не е чистена от месеци.
Събраха се в кабинката на пазача. Той върна записа и го пусна. Бединг и Сол бяха разпитали седем от влезлите в сградата, но с един не бяха разговаряли — кестеняв, брадат възрастен мъж с дънки и широко яке.
— Той е — обяви Франсискович. — Той е убиецът.
Нанси Аусонио кимна.
На записа мъжът се подписа и влезе. През това време пазачът бе свел очи към книгата.
— Не го ли разгледахте? — попита Сакс.
— Не му обърнах внимание. Ако се подпишат, ги пускам. Това ми е работата. Основното ми задължение е да не им позволявам да изнасят.
— Така поне имаме подписа му, Райм. И името. Сигурно са фалшиви, но ще получим проба от почерка му. — Сакс взе книгата. — Къде се подписа?
Пуснаха отново записа. Убиецът се беше подписал четвърти. Но в четвъртата графа стоеше женско име.
— Пуснете пак записа — обади се Райм. — Пребройте колко хора са се записали.
Сакс предаде нареждането му на пазача. На записа в сградата влизаха девет души, включително жертвата и убиецът.
— Девет човека се подписват, Райм. Обаче в книгата има само осем имена.
— Как е станало? — недоумяваше Селито.
— Пазачът сигурен ли е, че престъпникът се е подписал? — попита Райм. — Може само да се е престорил.
Сакс предаде въпроса.
— Подписа се, видях го — отвърна пазачът. — Може да не гледам лицата им, но винаги следя да се подписват.
„Това ми е работата.“
Сакс поклати глава и зачопли кожата около палеца си.
— Добре, донеси ми книгата — каза Райм. — Ще я погледна тук.
В ъгъла на фоайето стоеше млада азиатка. Бе скръстила ръце на гърдите си и гледаше през матовото стъкло на прозореца, явно чакаше някой да дойде да я вземе. Тя се обърна към Сакс:
— Дочух разговора ви. Казахте, тъй де, звучеше, сякаш не знаете дали е излязъл от сградата, след като… Мислите ли, че е още тук?
— Не, не мисля — отвърна Сакс. — Просто още не знаем как се е измъкнал.
— Ама след като не знаете, значи може още да се крие някъде тук. Да дебне някого другиго. И нямате никаква представа къде е.
Сакс се усмихна окуражително:
— Докато разгадаем случая, наоколо ще има достатъчно полицаи. Не се тревожете.
В същото време си помисли: „Жената е напълно права. Да, възможно е да е тук и да дебне някого другиго.
И ние наистина нямаме представа къде може да е.“
4.
А сега, почитаема публика, следва кратко прекъсване.
Наслаждавайте се на спомена за „Мързеливият палач“… и очаквайте с нетърпение следващия ни номер.
Отпуснете се.
Той скоро ще започне…
Мъжът вървеше по Бродуей в Горен Уестсайд. На един ъгъл спря, сякаш е забравил нещо, и се отдръпна в сянката на една сграда. Извади мобилния си телефон и го вдигна до ухото си. Заговори, като от време на време се усмихваше и се оглеждаше небрежно, както правят хората, когато говорят по мобилни телефони.
Всъщност не разговаряше с никого. Искаше да се увери, че никой не го е последвал от консерваторията.
Сегашният вид на Малерик бе коренно различен от превъплъщението му, когато напускаше сградата преди половин час. Беше рус, нямаше брада и носеше анцуг с висока яка. Ако се загледа внимателно, човек можеше да забележи някои особени черти: имаше тъмен белег на шията, показващ се малко над яката, и два от пръстите на лявата му ръка (кутрето и безименният) бяха сраснали.
Ала никой не се заглеждаше в него, защото жестовете и изражението му бяха съвсем нормални, а както знае всеки илюзионист, когато се държиш нормално, ставаш невидим.
След като се увери, че не го следят, той продължи небрежно по пътя си, зави зад един ъгъл и се насочи по озеленения булевард към жилището си. Размина се само с неколцина спортуващи за здраве и двама-трима жители на квартала, излезли да си купят вестник или закуска от „Забар“, нетърпеливи да се насладят на кафето, малко мързелуване в компанията на „Таймс“ или може би някой спокоен съботен секс-сеанс.
Малерик се приближи до стълбите на апартамента, който бе наел преди няколко месеца в тиха, мрачна постройка, много различна от истинския му дом и магазина му сред пустинята в околностите на Лас Вегас. Качи се до вратата на жилището.
Както казах, следващият номер скоро ще започне.