Фокусника кимна към белезниците:
— Бих казал, че това е последната ми грижа, не мислите ли?
Като знаеше как се е отразило това на Констабъл и Съюза, Райм не беше много сигурен.
Бел кимна към Фокусника и попита:
— Но защо си е дал толкова труд да планира мнимото бягство на Констабъл?
Селито отговори:
— Очевидно за да отклони вниманието ни от цирка, та да му е по-лесно да вкара бомбата.
— Всъщност не, Дон — възрази бавно Райм. — Има друга причина.
Тези думи, а може би тайнственият тон, с който бяха изречени, накараха Фокусника да погледне Райм с тревога — ако не и със страх. С истинска тревога — за пръв път тази нощ.
„Пипнах те“ — помисли си Райм и каза:
— Това беше четвъртата заблуда.
— Четвърта заблуда! — изненада се Селито.
— Да… Той не е Ерик Уиър — обяви Райм; и сам трябваше да признае, че прозвуча прекалено театрално.
48.
Убиецът въздъхна, облегна се на крака на един стол и затвори очи.
— Не е Уиър? — повтори Селито.
— Точно това е смисълът на всичко, което стори тази седмица — обясни Райм. — Искал е да си отмъсти на Кадески и цирка „Хасбро“, сега „Сирк фантастик“. Отмъщението е по-лесно, ако не се тревожиш за последствията. — Паралитикът извърна очи към Фокусника: — Той обаче се е интересувал. Искал е да избегне затвора, да продължи да дава представления. Затова се преобрази. Превърна се в Ерик Уиър, набута се в ръцете на полицията, даде отпечатъци и се измъкна.
Селито кимна:
— За да ни заблуди и след убийството на Кадески и изгарянето на цирка да търсим Уиър, а не него. — Детективът се намръщи. — Добре де, кой е той, по дяволите?
— Артър Лосър, асистентът на Уиър.
Убиецът издиша шумно при това пълно сриване на прикритието му — и унищожаването на последното зрънце надежда, че ще се измъкне.
— Ама Лосър ни се обади — изтъкна Селито. — От западните щати. От Невада.
— Нищо подобно. Проверих телефонната си сметка. Обаждането е записано като „неизвестен номер“, защото е предплатен разговор на далечно разстояние. Обадил се е от телефонен автомат на Западна 87-а улица. Той няма съпруга. Съобщението на телефонния му секретар в Лас Вегас е измама.
— И по същия начин се е обадил на другия асистент, Китинг, и се е представил за Уиър, така ли? — досети се Селито.
— Да. Питал е за пожара в Охайо и го е заплашил със странни намеци. За по-голяма достоверност. За да излезе, че Уиър отново се е появил. По същата причина е поръчал белезниците „Дарби“ от името на Уиър. Също и пистолета.
Райм се обърна към убиеца:
— Как е гласът? Белите ти дробове по-добре ли са?
— Знаеш, че нищо им няма — сопна се Лосър.
Вече нито шепнеше, нито хриптеше. Белите му дробове не бяха увредени. Това бе поредната хитрост, за да ги накара да повярват, че той е Уиър.
Райм кимна към спалнята:
— Видях няколко скици на плакати. Предполагам, че ти си ги рисувал. На тях се споменава името „Малерик“. Това си ти, нали?
Убиецът кимна:
— Онова, което ти казах тогава, е вярно. Аз мразя старото си име, мразя всичко, което съм бил преди пожара. Спомените за онова време са твърде тежки. Сега аз съм Малерик… Как се досети?
— Ръкавиците — отвърна Райм. — Те ме наведоха на мисълта, че нещо не е наред. Амелия намери гумените ръкавици, които си носил при бягството си от ареста. На теб обаче току-що са ти взели отпечатъци. Какъв е смисълът да носиш ръкавици? Единственото обяснение е, ако отпечатъците, които оставяш, са различни от онези, които са снети в досието ти. Затова се вгледах внимателно в уликите. Амелия беше намерила още леплив парафин в ареста. По него имаше полепнали влакна от бяла хартия или картон. Открих и следи от мастило; като онова по сака ти след нападението на Марстън. Е, каква хартия беше пипал наскоро? Картончетата за сваляне на отпечатъци. Мина ми през ума, че си направил фалшив картон с отпечатъци и си го скрил в картотеката на градския арест. Може би си се промъкнал преобразен като полицай и си скрил картона с отпечатъците на Уиър някъде наблизо. След това, когато са те картотекирали, някак си си ги подменил.
Лосър кимна:
— Скрих картона под бюрото в стаята за взимане на отпечатъци преди няколко дни. Когато ми взимаха отпечатъци, съборих картона на земята и го подмених с този на господин Уиър. Хвърлих моя.
„Господин Уиър“, забеляза Райм. Спомни си същия тон на страхопочитание в гласа на другия асистент, на лудия Джон Китинг.
Лосър се намръщи:
— И вие сте намерили картона, който хвърлих, и сте го дали за сваляне на отпечатъци, така ли?