— В момента се опитвам да установя фактите, полицай Сакс. Имате ли доказателства, че са унищожени улики?
Тя въздъхна:
— Не.
— Значи присъствието му на местопрестъплението е било без значение за разследването.
— Аз…
— Било е без значение, нали?
— Тъй вярно. — Тя се изкашля и добави: — Преследвахме убиец на полицай, сър. Това няма ли никакво значение?
— За мен и за много хора има. Но за Рамос — не.
Тя кимна:
— Добре. Какви последствия очаквате, сър?
— Там е имало телевизионни екипи, полицай. Гледахте ли новините онази вечер?
„Не — помисли си тя. — Бях прекалено заета с издирването на опасен убиец.“ Отговори само:
— Не, сър.
— Е, арестуването на Рамос бе подробно отразено.
— Значи единствената му цел е била да го снимат как рискува живота си в търсене на оцелели… Интересно дали скоро няма да се кандидатира?
Дори потвърждаването на такова заключение може да доведе до ранно пенсиониране. Или до лишаване от пенсия. Затова Марлоу не отговори.
— Какво, по…?
— Внимавайте — сряза я Марлоу и стисна устни. — Съжалявам, полицай. Престарали сте се. Рамос е проверил за вас. Научил е за изпита за сержант. Пуснал е връзки. Скъсали са ви.
— Моля?
— Скъсали са ви. Той е разговарял с изпитната комисия.
— Имам третата най-висока оценка в историята на отдела, нали?
— Да, въз основа на тестовете и устните изпити. Но трябваше да вземете и практическия.
— Аз се справих отлично на него.
— Предварителните резултати бяха добри, но в крайния доклад сте скъсана.
— Невъзможно… Какво е станало?
— Един от изпитващите е отказал да ви пусне.
— Отказал е да ме пусне? Ама аз…
Гласът ѝ заглъхна и тя си представи наперения полицай с пушката, който беше излязъл иззад контейнера. Онзи, на когото бе натрила носа.
„Бум, бум…“
Капитанът вдигна един лист и зачете:
— Пише, че не показвате нужното уважение към по-висшестоящите. И сте проявили липса на уважение към равните по чин, водеща до ситуация, застрашаваща живота.
— Значи Рамос е издирил някого, който ми има зъб, и му е продиктувал тези редове. Съжалявам, капитане, но приличат ли ви това на изразни средства на един патрулиращ полицай? „Ситуация, застрашаваща живота“? Хайде бе!
„О, само това няма да преглътна.“
Но почувства, че той не е свършил.
— Какво още, сър? Има още нещо, нали?
— Да, полицай. Има. Положението е по-сериозно.
„Я да чуем колко по-сериозно.“
— Рамос иска временно отстраняване от служба.
— Това са глупости!
— Иска разследване.
— Отмъстителен…
Сакс си спести думата „задник“, защото Марлоу вдигна вежди, напомняйки, че именно такова поведение я е забъркало в тази каша.
Той добави:
— Трябва да ви кажа, че той е достатъчно луд, за да… С една дума — настоява за отстраняване без заплащане.
Това наказание е за полицаи, извършили престъпление.
— Защо?
Марлоу не отговори.
Не се налагаше, разбира се. Сакс знаеше — за да постигне целта си, Рамос трябваше да докаже, че жената, която го е унижила, нарушава системно правилника.
Освен това той беше един отмъстителен задник.
— Какви са основанията?
— Неподчинение, липса на професионализъм.
— Не мога да загубя значката си, сър — прошепна тя, като се стараеше да не издава отчаянието си.
— За резултата от изпита не мога да направя нищо, Амелия. Това е в ръцете на изпитната комисия и вече е решено. Срещу отстраняването обаче ще се боря с всички средства. Но не мога да обещая нищо. Рамос има връзки. В целия град.
Тя вдигна ръка и разчеса кожата под косата си, докато не я заболя. Усети кръв по пръстите си.
— Може ли да кажа нещо неофициално, сър?
Марлоу се отпусна на стола си:
— За Бога, полицай Сакс, разбира се. Знам, че ви е тежко. Кажете какво искате. И се отпуснете. Тук не сме в армията.
Тя прочисти гърлото си и рече:
— Ако се опита да издейства временно отстраняване, ще се обадя в ДПА. Ще вдигна много шум. Ще използвам всички средства.
Наистина щеше да го направи. Макар да знаеше, че полицаите, които търсят правата си чрез Доброволната полицейска асоциация, се смятат неофициално за черни овце. Много от тях постоянно срещат спънки в кариерата, дори да се представят отлично в службата.
— Разбрах, полицай — отвърна Марлоу, без да отмества поглед от лицето ѝ.
Идваше юмручно време.
Така казваше баща ѝ за полицейската служба.
„Ейми, трябва да разбереш. Понякога е напечено, понякога от усилията ти има полза, понякога се отегчаваш. А понякога, не много често, слава Богу, едва юмручно време. Лице в лице. Оказваш се сам и отникъде не идва помощ. И не само срещу престъпниците. Понякога трябва да се изправиш срещу шефа си. Понякога срещу неговите шефове. Или срещу колегите си. Ако ще ставаш полицай, готви се да се справяш сама. Рано или късно ще ти се случи.“