— Амелия, толкова съжалявам… Но вие не разбирате… Господин Балзак и Уиър са били приятели. Давали са заедно представления и той бе сломен от смъртта на Уиър. Лосър му разказа какво е намислил и господин Балзак ме принуди да му помогна. Но нямах никаква представа, че възнамеряват да наранят някого, повярвайте ми. Господин Балзак твърдеше, че било само изнудване, за да си разчистят сметките с господин Кадески. Когато научих, че Лосър избива хора, вече беше твърде късно. Заплаши, че ако не му помогна, ще ме издаде на полицията. Че ще гния в затвора до края на живота си. Заедно с господин Балзак… — Тя избърса лицето си. — Не бих му причинила такова нещо.
— На учителя си — добави мрачно Райм.
Младата жена се опита да се шмугне между Сакс и Кадески.
— Роланд! — изкрещя Райм.
Бел скочи и я сграбчи. Двамата паднаха на пода. Тя беше силна, но Бел успя да ѝ сложи белезници. Той се изправи задъхан, приближи се отново до Райм и извади радиостанцията си. Повика кола от женския арест.
Сетне, отвратен, прибра радиостанцията и се зае да чете правата на Кара.
Райм въздъхна:
— Опитах се да те предупредя, Сакс, но не можах да се свържа. Иска ми се да не беше вярно. Обаче така стоят нещата. Двамата с Балзак са били съучастници на Лосър. Заблуждавали са ни, сякаш сме тяхна публика.
51.
Полицайката прошепна:
— Аз просто… Просто не виждам как го е направила.
Райм се обърна към Бел:
— Манипулирала е доказателствата, лъгала ни е, подхвърляла е улики… Роланд, иди при дъската и ще ви покажа.
— Кара ли е подхвърляла улики? — изненада се Сакс.
— О, и още как. И много добре се е справила. От първото местопрестъпление, още преди да я открием. Ти ми каза, че ти е дала знак да се видите в кафенето. Всичко е било нагласено от самото начало.
Бел се приближи до дъската и започна да посочва едно по една уликите. Райм обясняваше как Кара ги е използвала, за да ги заблуждава. След малко Том извика:
— Някаква полицайка.
— Да влезе — отвърна Райм.
Полицайката влезе, огледа присъстващите през стилните си очила, кимна на Райм и се обърна към Бел с испански акцент:
— Вие ли повикахте кола от женския арест?
Бел кимна към ъгъла:
— Ето я. Прочел съм ѝ правата.
Полицайката погледна към неподвижната жена и рече:
— Добре, ще я закарам в центъра. Има обаче един проблем.
— Проблем ли? — намръщи се Райм.
— За какво говорите, полицай? — попита Бел.
Без да обръща внимание на детектива, полицайката се обърна към Кадески:
— Може ли да видя документите ви, господине?
— Моите ли? — изненада се продуцентът.
— Да. Бихте ли си показали шофьорската книжка?
— Отново искате документите ми? Нали ви ги показах онзи ден.
— Моля ви, документите, господине.
Объркан, Кадески бръкна в джоба си и извади портфейл.
Той обаче не беше неговият.
Кадески се втренчи удивено в него.
— Чакайте, това… Това не е моят!
— Не е вашият?
— Не — отвърна объркано той; започна да опипва джобовете си. — Не знам…
— Виждате ли от какво се опасявах? — каза полицайката. — Съжалявам, господине, арестувам ви за джебчийство. Имате право да мълчите…
— Това са глупости — промълви Кадески. — Има някаква грешка.
Отвори портфейла и се вгледа в него. Сетне избухна в смях и вдигна шофьорската книжка, за да я видят всички. Беше на Кара.
От портфейла изпадна някаква бележка. Той я вдигна.
„Пипнах те.“
— Това е… — Кадески се намръщи и се вгледа внимателно в полицайката. — Чакай. Това си ти.
„Полицайката“ се изсмя и свали очилата, фуражката и кафявата перука. Кискащият се Роланд Бел ѝ подаде кърпа и тя избърса грима си; свали дебелите си изкуствени вежди и червените си нокти, закрепени над нейните, боядисани в черно. Сетне взе портфейла си от удивения Едуард Кадески и му върна неговия. Той изобщо не беше усетил как е направила размяната.
Сакс поклати глава, не знаеше как да реагира. Двамата с Кадески се втренчиха в лежащото в ъгъла на стаята тяло.
Младата жена се приближи и вдигна леката кукла с дрехи, наподобяващи онези, с които бе облечена Кара, когато Бел я арестуваше. Белезниците бяха закопчани за гумените ръце на манекена.
Докато Сакс и останалите бяха гледали таблицата с уликите, Кара се беше измъкнала и бе оставила куклата на своето място.
— Това е заблуда — обяви Райм. — Фалшива Кара.
Тя сгъна куклата, която се събираше в калъф с големината на малка възглавничка. Чучелото не приличаше много на истински човек, но в сенките нищо неподозиращата публика не би забелязала разликата.