След малко на външната врата се потропа и той излезе.
— Посетител! — извика откъм коридора.
— Посетител ли? — обади се сприхаво Райм; не беше в настроение за гости.
Болногледачът обаче явно нямаше предвид точно „посетител“.
В лабораторията влезе Мел Купър, слаб, пооплешивял лабораторен техник, когото Райм познаваше от едно съвместно разследване на грабеж с отвличане още когато бе оглавявал Криминалния отдел на нюйоркската полиция. Тогава Купър, работещ в едно провинциално полицейско управление, беше оспорил заключенията на Райм за една проба от почвени частици. И се бе оказал прав. Впечатлен, Райм се поинтересува от биографията му и откри, че техникът, също като него, е уважаван член на Международната асоциация за идентификация, включваща изтъкнати специалисти по установяване на самоличността по пръстови отпечатъци, ДНК проби и зъбни профили. С познанията си по математика, физика и органична химия Купър беше и ценен експерт по анализиране на веществени доказателства.
Райм му предложи да дойде в големия град и Купър се съгласи. Сега невзрачният лаборант и шампион по спортни танци работеше в лабораторията на Нюйоркското полицейско управление в Куинс, но често помагаше на Райм, когато се разследваше някой заплетен случай.
Купър поздрави всички, намести очилата си с дебели лупи (стил „Хари Потър“) и се взря критично в кутиите с улики като шахматист, планиращ унищожителен ход срещу противниковия цар.
— Какво имаме?
— Загадки — отвърна Райм. — Както се изрази Сакс. Загадки.
— Е, я да видим дали няма да станат по-малко загадъчни.
Селито разказа известното по случая. Купър си сложи гумени ръкавици и заразглежда пликчетата и бурканчетата. Райм се приближи с инвалидната количка.
— Какво е това?
Погледът на криминолога бе вперен в една зелена платка с малък микрофон.
— Платката от зрителната зала — отвърна Сакс. — Нямам представа какво е. Знам само, че престъпникът я е оставил. Личи по отпечатъците.
Приличаше на компютърна платка, което никак не изненада Райм — престъпността винаги е била в крак със съвременната техника. Банковите обирджии се бяха въоръжили със знаменития .45-калибров полуавтоматичен „Колт 1911“ броени дни след излизането на модела, въпреки че никой друг освен военните нямаше право да го притежава. Радиостанции, кодирани телефони, лазерни мерници, джипиеси, апаратура за следене, компютърни шифри — всичко това се включваше в арсенала на престъпността още преди правозащитните организации да го въведат.
Райм открито признаваше, че някои сфери на техниката са извън неговата компетентност. Уликите, свързани с компютри, клетъчни телефони, както и това странно устройство (наричаше ги общо „НАСДАК улики“), веднага се изпращаха на експерти.
— Да се занесе на Тоби Гелър в централата — нареди сега той.
Въпросният талантлив младеж работеше в нюйоркския отдел за компютърни престъпления на ФБР. Гелър им беше помагал неведнъж; ако имаше човек, подготвен да ги осветли за това странно устройство, щеше да е Гелър.
Сакс подаде плика на Селито, който на свой ред го повери на един униформен полицай. Предвидливата Амелия Сакс обаче го спря. Накара го да попълни регистрационния картон за последователността на съхранение, в който се вписва името на всяка инстанция, през която преминава съответното веществено доказателство от намирането му до влизане в съдебната зала. Сакс освободи полицая едва след като провери внимателно картончето.
— Как мина изпитът, Сакс? — поинтересува се Райм.
— Ами… мисля, че го взех блестящо.
Райм остана изненадан от този отговор. Амелия Сакс трудно приемаше похвала от други, а самата тя изобщо нямаше навика да се изтъква.
— Не съм се съмнявал.
— Сержант Сакс — подкачи я Селито. — Добре звучи.
Заеха се с пиротехническите предмети, намерени на местопрестъплението — фитила и бомбичката.
Сакс бе разрешила поне една от загадките. Убиецът беше изправил няколко стола на два крака и ги бе закрепил с помощта на памучни конци. Беше прекарал фитил през конците и ги бе запалил. След около минута огънят стигнал до конците и столовете започнали да падат с трясък, сякаш убиецът е още вътре. Накрая фитилът възпламенил бомбичката и полицайките помислили, че се стреля.
— Можем ли да конкретизираме произхода? — попита Селито.
— Обикновен фитил, не може да се конкретизира, а бомбичката е изгоряла — поклати глава Купър. — Не е възможно да определим производителя.