Купър продължи да гледа резултатите на екрана:
— Има следи от боброво масло, пропилен гликол, цетилов алкохол, слюда, железен оксид, титанов диоксид, въглищен катран и някакви неутрални оцветители.
— Някои от тези вещества влизат в състава на гримовете — обясни Райм.
Спомни си един случай, когато убиецът беше писал обидни думи по адрес на жертвите си върху огледалата им. Следи от червилото, което бе използвал, бяха открити по дрехите му. Покрай това разследване Райм получи добри познания за козметичните средства.
— Гримът от жертвата ли е? — попита Купър.
— Не — отвърна Сакс. — Взех проби от кожата ѝ.
— Да го запишем на дъската — предложи Райм. — Може да ни отведе към нещо.
Мел Купър се зае да изучава въжето, оръжието на убийството:
— Бяло въже с черна сърцевина. Копринено, много леко и тънко.
— Какво значение има това? — попита Райм. — Сърцевината прави ли го по-здраво? По-лесно за развързване? По-трудно за развързване?
— Нямам представа.
— Загадката става все по-заплетена — обяви Сакс с театрален тон, който би подразнил Райм, ако не беше съгласен с нея.
— Да — измърмори той. — Това е нещо ново за мен. Да продължаваме. Искам нещо известно, нещо, което можем да използваме. Кажи за възела.
— Вързан е умело, но не ми е познат — рече Купър.
— Изпрати снимка в Бюрото. Някаква връзка с Музея на флота?
— Да, те на няколко пъти ни помагат с възлите — отвърна Сакс. — Ще изпратя снимка и на тях.
Телефонът иззвъня. Беше Тоби Гелър от отдела за компютърна престъпност:
— Много забавно, Линкълн!
— Радвам се, че сме те развеселили. Можеш ли да ни кажеш нещо полезно за новата си играчка?
Гелър не се засегна от язвителния тон на Райм:
— Това е цифрово звукозаписно устройство. Вашият престъпник е записал нещо на него и го е програмирал да го изсвири след известно забавяне. Не знаем какъв е бил записът, защото е вградил и програма за автоматично изтриване.
— Записал е собствения си глас — измърмори Райм. — Когато е казал, че има заложник, това е било само запис. Както със столовете. Целта му е била полицаите да си помислят, че още е в залата.
— Има логика. Високоговорителчето е доста добро. Гласът му е звучал съвсем истински.
— Нищо ли няма на диска?
— Не. Изтрит е невъзвратимо.
— Проклятие. Трябваше ми проба от гласа му.
— Съжалявам, унищожен е.
Райм въздъхна ядно и се наложи Сакс да благодари на Гелър за помощта.
След това екипът изследва часовника на жертвата, който беше счупен — защо, никой не се досещаше. Не даваше никаква информация, освен за часа, когато е бил стъпкан. Престъпниците понякога счупват часовниците на жертвите, но след като са ги нагласили на друг час, за да заблудят детективите. Този обаче беше спрял около действителното време на смъртта. Какъв беше смисълът?
„Все по-заплетено…“
Докато болногледачът записваше наблюденията им на бялата дъска, Райм погледна плика с книгата за записване на влизащите.
— Липсващото име — измърмори замислено. — Девет души нанасят данните си, но в книгата има само осем имена… Тук се нуждаем от помощта на специалист. — Той заговори в микрофона на командното устройство: — Телефон. Наберѝ Кинкейд, Паркър.
6.
На екрана се появиха цифрите 703, кодът на Вирджиния, последвани от телефонния номер.
Едно позвъняване.
— Семейство Кинкейд — каза момичешки глас.
— Ъ, да. Паркър там ли е? Баща ти, имам предвид.
— Кой го търси?
— Линкълн Райм. От Ню Йорк.
— Момент, моля.
След малко от високоговорителя прозвуча гласът на един от най-опитните специалисти по анализ на писмени документи:
— Здравей, Линкълн. От няколко месеца не сме се чували.
— Доста съм зает напоследък — оправда се Райм. — Как я караш, Паркър?
— О, търся си белята. Едва не предизвиках международен скандал. Британското културно дружество ми възложи да установя автентичността на един дневник на крал Едуард, който закупили от някакъв частен колекционер. Обърни внимание на глаголната форма, Линкълн.
— Вече са го платили.
— Шестстотин хиляди.
— Малко соленичко. Толкова ли е ценен?
— О, съдържа доста пикантерии за Чърчил и Чембърлейн. Е, не в онзи смисъл, разбира се.
— Аха.
Райм винаги се стараеше да запази търпение с онези, от които смяташе да потърси помощ.
— Погледнах дневника и какво да направя? Наложи се да се усъмня в автентичността му.
От устата на известния специалист този предпазлив израз означаваше, че дневникът е бил чист фалшификат.