— Сигурен ли сте, че бяха писъци?
— Да… не — отвърна пазачът. — Може би не точно писъци. По-скоро викове. На уплаха. Продължиха само секунда-две.
Даян Франсискович, патрулиращ полицай от Двайсети участък, продължи да разпитва:
— Някой друг да е чул нещо?
Задъханият едър мъж погледна високата кестенява полицайка, поклати глава и стисна и отпусна юмруци. Избърса тъмните си длани в сините си панталони.
— Подкрепления? — попита Нанси Аусонио, също наскоро приета в патрулния отдел; тя бе по-ниска от партньорката си и руса.
Франсискович не мислеше, че се налага, но не беше сигурна. Патрулиращите полицаи в тази част на Горен Уестсайд се занимаваха главно с катастрофи, разбивания на магазини и кражби на коли, да не споменаваме утешаването на разстроените жертви. За пръв път се сблъскваха с такъв случай — пазачът бе забелязал двете жени на улицата и ги помоли да влязат и да проверят откъде идват писъците. Тъй де, виковете на уплаха.
— Да не викаме никого — отсече Франсискович. — Първо да проверим.
— Счу ми се, че идват оттам — рече пазачът. — Не съм сигурен.
— Зловещо място — отбеляза Аусонио.
Тя бе по-нервна от колежката си, но беше и по-решителна, дори когато се налагаше да се справя с два пъти по-едри от нея мъже.
— Звукът, такова де. Трудно е да се каже. Сещате ли се? Откъде идва.
Франсискович се замисли над думите на партньорката си. „Наистина зловещо, мамка му“ — рече си наум.
Сякаш пристъпваха цяла вечност в мрака; когато не откриха нищо необичайно, пазачът забави ход.
Франсискович кимна към една врата в дъното на коридора:
— Какво има там?
— Няма причина да има студенти. Това е само…
Полицайката отвори вратата.
Пред нея се откри малкото фоайе пред зрителна зала А. До другата врата лежеше млада жена с увито около врата въже и белезници на ръцете. Надвесен над нея стоеше кестеняв, брадат мъж около петдесетте. Той се сепна.
— Не! — извика Аусонио.
— О, Боже! — възкликна пазачът.
Полицайките измъкнаха пистолети и Франсискович се прицели в мъжа:
— Не мърдай! Изправи се бавно, отдалечи се от нея и вдигни ръце!
Гласът ѝ беше по-несигурен от пръстите, стискащи оръжието.
Мъжът се подчини.
— Легни по корем. Да виждам ръцете ти!
Аусонио се насочи към момичето.
Тогава Франсискович забеляза, че мъжът държи едната си ръка стисната.
— Отвори…
Щрак…
Ярка светлина изпълни стаята и заслепи полицайката. Блясъкът дойде от ръката на престъпника и скоро изгасна. Аусонио застина, а Франсискович приклекна, заотстъпва, присвила очи в опит да възстанови зрението си, като местеше цевта наляво-надясно. Убиецът бе затворил клепачи преди проблясването и сега сигурно вадеше пистолет или нож, за да ги нападне.
— Къде, къде, къде? — закрещя тя.
Тогава видя (неясно, сякаш през мъгла), че убиецът влиза тичешком в залата. Затръшна вратата. Отвътре се чу тътрене — сигурно я подпираше със стол или маса.
Аусонио коленичи до момичето. Преряза въжето с ножчето си, обърна тялото и започна изкуствено дишане.
— Има ли друг изход? — попита Франсискович.
— Само един. Отзад, зад ъгъла. Вдясно — накъсано заобяснява пазачът.
— Прозорци?
— Не.
— Хей — извика тя на Аусонио, преди да се втурне в указаната посока, — пази вратата!
— Дадено — отвърна русата полицайка и допря уста до бледите устни на жертвата.
От залата отново долетя трополене, убиецът явно се барикадираше. Франсискович изтича зад ъгъла към вратата, за която ѝ беше казал пазачът. В същото време викаше подкрепления по радиостанцията си. Вдигна поглед и забеляза някакъв човек, застанал в дъното на коридора. Франсискович бързо спря, прицели се в гърдите на мъжа и го освети с яркия си фенер.
— Боже мили! — изхриптя възрастният чистач и изпусна метлата си.
Франсискович се благодари на Господ, че държеше пръста си далеч от спусъка.
— Видяхте ли някого да излиза от тази врата?
— Какво става?
— Видяхте ли някого? — изкрещя Франсискович.
— Не.
— От колко време сте тук?
— Не знам. От десетина минути.
Отвътре се чу ново тътрене, убиецът продължаваше да се барикадира. Франсискович отпрати чистача и пазача в главния коридор, сетне се приближи предпазливо до страничната врата. Вдигна пистолета на нивото на очите си и внимателно опита бравата. Беше отключено. Тя се отдръпна встрани, в случай че престъпникът стреля през вратата. Спомняше си този трик от инструктажа в полицейското управление, макар че сигурно някой ѝ го беше казвал и в Академията.