— Чу ли, че „Сирк фантастик“ е в града? — попита тя. — Отваря тази вечер.
Старият илюзионист изръмжа.
— Ще отидеш ли? — настоя тя. — Аз мисля да отида.
„Сирк фантастик“, конкурентът на по-стария и по-голям „Сирк дю солей“, беше представител на цирковете на новото време. В него се комбинираха традиционни циркови номера, похвати от класическата комедия дел арте, съвременна музика и танци, новоизмислени трикове и фокуси.
Дейвид Балзак обаче бе привърженик на старата школа: Вегас, Атлантик Сити, „Вечерно шоу“.
— Защо трябва да се променя нещо, което работи добре? — тросна се той.
Кара обаче обожаваше „Сирк фантастик“ и беше решена да го завлече на някое представление. Ала преди да се захване да го убеждава, вратата се отвори и в магазина влезе красива червенокоса полицайка и попита за собственика.
— Аз съм. Дейвид Балзак. С какво мога да ви помогна?
— Разследваме случай, в който е замесен човек, имащ познания по илюзионизъм. Търсим някой фокусник, който да ни помогне.
— Пак ли някой измамник? — попита малко виновно Балзак.
Кара си помисли за същото: в миналото илюзионизмът често е бил свързан с различни престъпници — джебчии или шарлатани ясновидци например.
Полицайката обаче явно имаше друго предвид. Тя погледна Кара, сетне отново Балзак и отвърна:
— Всъщност става дума за убийство.
7.
— Нося списък на някои неща, които намерихме на местопрестъплението — каза Амелия Сакс на собственика на магазина. — Чудим се дали е възможно да са закупени от вас.
Той взе листа и зачете. През това време Сакс заразглежда помещението. Боядисаното в черно магазинче в район Челси на Манхатън (района на фотографите) миришеше на мухъл и химикали, а също на гума от стотиците костюми, провесени по закачалките. Мрачните витрини, половината напукани и облепени с тиксо, бяха пълни с колоди карти, магически пръчки, фалшиви монети и прашни кутии с материалите за различни фокуси. Кукла на чудовището от „Пришълеца“ в естествен ръст стоеше редом с костюм и маска на принцеса Даяна. („Бъди принцесата на вечерта!“ Сякаш никой в магазина още не знаеше, че е мъртва.)
Собственикът почука с пръст по листчето и кимна към витрините:
— Не мисля, че ще мога да ви помогна. Ние наистина продаваме такива неща, но те могат да се намерят във всеки магазин за илюзионисти в страната, а също и в много магазини за играчки.
Направи ѝ впечатление, че не му беше нужно много време, за да се запознае със списъка.
— А какво ще кажете за това? — попита Сакс и му показа снимка на старите белезници.
Той ги погледна набързо.
— Не съм специалист по самоосвобождаване.
Можеше ли да го приеме за отговор?
— Това означава, че не са ви познати, така ли?
— Да.
— Много е важно — настоя Сакс.
Младата жена, с удивително сини очи и черен лак, погледна снимката.
— Марка „Дарби“ — заяви тя. Мъжът до нея я изгледа хладно; тя замълча за малко, сетне добави: — Стандартни белезници на Скотланд ярд от деветнайсети век. Много специалисти по измъкването ги използват. Били са любими на Худини.
— Откъде може да са взети?
Балзак се размърда неспокойно на стола си:
— Откъде да знаем? Както казах, ние не сме специалисти в тази област.
Жената кимна:
— Може да се обърнете към някой музей на илюзиониста.
— А след като направиш описа на стоката — обърна се сприхаво Балзак към помощничката си, — искам да изпълниш тези поръчки. Снощи се получиха десетина.
Той запали цигара.
Сакс отново му показа списъка:
— Казахте, че продавате някои от тези неща. Водите ли списък на клиентите?
— Казах „такива“ неща. Не, не водим списък на клиентите.
След още няколко въпроса Сакс го принуди да признае, че все пак има списък на поръчките по пощата или по Интернет. Младата жена ги провери и установи, че никой не е купувал предмети като тези, от които полицайката се интересуваше.
— Съжалявам — рече Балзак. — Жалко, че не можем да ви помогнем повече.
— И аз съжалявам, че не можете — каза Сакс и се наведе към него. — Защото този човек е убил една млада жена и се е измъкнал с помощта на фокуснически трик. И се боим, че ще продължи да убива.
Балзак смръщи вежди: