— Трикът обикновено се изпълнява малко по-различно, но по принцип включва изчезване на илюзиониста от заключена стая. Зрителите виждат как влиза в малка кабинка на сцената. Виждат задната ѝ страна, защото зад нея има голямо огледало. Чуват го как блъска вътре. После един асистент събаря стените и него го няма. След това друг асистент се обръща и се оказва, че това е илюзионистът.
— Как се прави?
— От задната страна на кабинката има врата. Илюзионистът се покрива с голямо парче черен плат, за да не могат да го видят зрителите в огледалото, и се измъква веднага щом влезе. В една от стените има вграден високоговорител, който издава шум, сякаш той през цялото време е вътре. Когато излезе от кабинката, илюзионистът бързо се преоблича зад черния плат в костюм на асистент.
Сакс кимна:
— Точно така е станало. Можем ли да намерим списък на хората, които изпълняват този номер?
— Не, съжалявам. Трикът е много популярен.
„Изчезнатият човек…“
Сакс се замисли, че убиецът се е преоблякъл много бързо, за да придобие вид на по-възрастен човек. Спомни си липсата на съчувствие в жестоките, едва ли не садистични очи на Балзак, когато гледаше Кара.
— Трябва да попитам едно нещо. Къде беше той тази сутрин?
— Кой?
— Господин Балзак.
— Тук, имам предвид там, в магазина. Живее на горния етаж… Чакайте, да не мислите, че е замесен?
— Просто има въпроси, които винаги задаваме — постара се да прозвучи непринудено Сакс.
Младата жена изглеждаше по-скоро развеселена, отколкото смутена от въпроса. Тя се изсмя:
— Вижте, знам, че изглежда груб и има такъв… да кажем — труден характер, но никога не би сторил нищо лошо на никого.
Сакс кимна, но все пак попита:
— Въпреки това, знаете ли със сигурност къде е бил в осем тази сутрин?
Кара кимна:
— Да, в магазина. Стана рано, защото някакъв негов приятел има представление и трябваше да вземе на заем екипировка. Аз му се обадих да го предупредя, че ще закъснея.
Сакс кимна. След малко попита:
— Можете ли да отсъствате известно време от работа?
— Аз ли? О, абсурд. — Другата жена се засмя смутено. — Едва успях да се измъкна сега. Имам сто неща за вършене. Освен това трябва да репетирам три-четири часа с Дейвид за едно представление, което давам утре. Той не ми отпуска и една свободна минутка в деня преди представление. Трябва…
Сакс се взря в ясносините очи на събеседничката си:
— Боим се, че престъпникът ще убие отново.
Кара сведе поглед към лъскавото дърво на бара.
— Моля ви. Отделете ни само няколко часа. Погледнете уликите. Може да ви хрумне нещо полезно.
— Той няма да ме пусне. Не познавате Дейвид.
— Знам само, че няма да позволя друг да пострада, ако има начин да го предотвратя.
Кара допи кафето си и завъртя разсеяно чашката. Прошепна възмутено:
— Да използва нашите номера, за да убива хора…
Сакс мълчеше. Накрая другата жена смръщи чело:
— Майка ми е в старчески дом. Много е болна. Господин Балзак го знае. Мога да му кажа, че се налага да я посетя.
— Наистина ще сме ви благодарни за помощта.
— Добре — примири се илюзионистката. — Боже мили, да се оправдавам с болната си майка… Господ да ми прости този грях.
Сакс отново погледна съвършените черни нокти на Кара.
— А, още нещо. Какво стана с монетата?
— Вижте под чашата си.
— Не е възможно!
Сакс вдигна чашата си. Монетата от двайсет и пет цента беше отдолу.
— Как го направи? — попита удивено.
Кара се усмихна тайнствено. Кимна към чашите:
— Да пием още по едно. — Взе монетата. — Ако се падне ези, ти черпиш. Ако е тура — аз. Две от три.
Хвърли монетата.
Сакс кимна:
— Дадено.
Кара хвана монетата в юмрук.
— Казахме две от три, нали?
Сакс кимна.
Кара разтвори пръсти. Върху дланта ѝ лежаха две монети по десет цента и една от пет. И трите — с номинала нагоре. От двайсет и пет центовата монета нямаше и следа.
— Май ти ще черпиш.
8.
— Линкълн, запознай се с Кара.
Беше предупредена, личеше си, но въпреки това младата жена примигна изненадано и се втренчи в него с Онзи поглед. До болка познатия му поглед. Придружен с Онази усмивка.
Знаменитият поглед, избягващ по всякакъв начин безжизненото му тяло, и усмивката, с която посетителят се правеше, че не забелязва недъга му.
Райм бе сигурен, че тя копнее час по-скоро да се измъкне от стаята.
Слабичката млада жена пристъпи колебливо в лабораторията.
— Здравейте, Амелия ме помоли да помогна на това нещо… на това разследване. Приятно ми е да се запознаем.