Остана втренчена в лицето му, наклони се леко напред, но все пак се сдържа да не му подаде ръка. Потрепери леко при мисълта за обидата, която замалко щеше да му нанесе.
„Добре, Кара. Не се бой. Можеш да ни дариш с гениалните си хрумвания и после да се пръждосваш.“
Той я удостои със същата престорена усмивка и я увери, че и на него му е приятно да се запознаят.
Това поне от професионална гледна точка беше вярно, защото Кара бе единственият илюзионист, склонил да им помогне. Никой продавач от другите фокуснически магазини не желаеше да им съдейства, а и всички имаха алиби за часа на убийството.
Тя се представи на Лон Селито и Мел Купър. Том кимна и верен на традицията си (независимо от мнението на Райм), предложи нещо за пиене.
— Не сме на увеселително парти, Том — измърмори паралитикът.
Кара благодари и отказа, но болногледачът настоя.
— Може би малко кафе? — склони тя.
— След минутка ще е готово.
— С повече захар, ако може.
— Наистина… — понечи да възрази Райм.
— Ще направя за всички — обяви Том. — Цяла кафеварка. Ще донеса и гевречета.
— Гевречета? — наостри уши Селито.
— Можеш да отвориш ресторант в свободното си време — сопна се Райм на болногледача си. — Роден си за келнер.
— Какво свободно време? — не остана длъжен стройният рус младеж и побърза да излезе.
— Полицай Сакс ни каза, че можете да дадете полезна информация — обърна се Райм към Кара.
— Надявам се — отвърна тя, без да сваля поглед от лицето му.
„Пак Онзи поглед. Този път по-отблизо. О, за Бога, просто кажи нещо. Попитай ме как е станало. Попитай ме дали боли. Попитай как е да пикаеш през катетър.“
— Хей, как ще го наречем? — попита Селито и посочи бялата дъска; до установяване самоличността на престъпника много детективи измислят прякори на извършителите. — Какво ще кажете за Илюзиониста?
— Не, много безобидно звучи — възрази Райм, като гледаше снимките на жертвата. — По-добре Фокусника.
— Става.
С разкривени букви детективът записа прозвището на престъпника в горната част на дъската.
Фокусника…
— Да видим сега как ще разгадаем номерата му.
Сакс се обърна към момичето:
— Разкажи за „Изчезнатия човек“.
Илюзионистката прокара пръсти през късата си коса и описа трика. Добави и обезкуражителната новина, че много илюзионисти го владеят.
— Опиши ни по-подробно начините, по които се правят тези номера — подкани я Райм. — Техниките. Така ще имаме представа какво можем да очакваме в бъдеще.
— Искате да ви издам чалъма?
— Да ни издадеш…?
— Чалъма — повтори Кара и обясни: — Вижте, всеки илюзионистически номер се състои от ефект и метод. Ефектът е това, което вижда публиката. Например как някое момиче се носи във въздуха, как монетите пропадат през масата. Методът е начинът, по който се постига това: поддържане на момичето във въздуха с помощта на въженца, незабелязано скриване на монетите и пускане на други от долната страна на масата.
„Ефект и метод — замисли се Райм. — Почти както правя аз: ефектът е залавянето на престъпника, когато за всички други това изглежда невъзможно. Методът са науката и логиката, които ни помагат да го постигнем.“
Кара продължи:
— Да издадеш чалъма, означава да разкриеш метода на някой номер. Точно както направих току-що, като ви обясних как се прави трикът с „Изчезнатия човек“. Това е доста болезнена тема. Господин Балзак заклеймява илюзионистите, които издават тайните на своите или на чужди номера пред публиката.
Том се появи с поднос в ръце. Наля кафе на онези, които искаха. Кара сипа в чашата си порядъчно количество захар и изсърба набързо течността, макар на Райм да му се струваше, че е вряла. Той се втренчи жадно в бутилката осемнайсетгодишно уиски „Макалън“ в другия край на стаята. Том проследи погледа му и каза:
— Още няма обяд. Не си и помисляй.
Селито гледаше лакомо гевречетата. Позволи си само половин. Без топено сирене. Всяка хапка сякаш му причиняваше болка.
Заразглеждаха уликите. Кара ги изучаваше внимателно, сетне съобщаваше все същата обезкуражителна новина — че съществуват стотици възможни източници за всеки предмет. Въжето беше от един фокус, при който цветът му можеше да се променя, и се продаваше из цялата страна. Възелът бил използван от Худини, когато предвиждал да го пререже, за да се освободи — бе невъзможно да се развърже от изпълнителя.
— Дори ако нямаше белезници, момичето не е имало никакъв шанс да се освободи — обясни Кара.