— Възелът рядък ли е?
Не бил рядък. Всеки, запознат с номерата на Худини, го знаел.
Бобровото масло в грима означавало, че престъпникът използва много реалистична и трайна дегизировка, а каучукът, точно както беше предположил Райм, вероятно идваше от гумени накрайници на пръстите, също много популярни сред илюзионистите. Кара предположи, че алгинатът не идва от зъбни коронки или протези, а бил използван за прикрепване на гумено покритие за пръстите или върху главата, за да симулира голото теме на чистача. Симпатичното мастило било нещо ново, макар че някои илюзионисти го използвали в представленията си.
Само някои неща бяха уникални. Платката („джаджа“, която оставала невидима за публиката) например. Той обаче я бил изработил сам. Белезниците „Дарби“ също бяха редки. Райм нареди някой да отиде в музея в Ню Орлиънс. Сакс предложи Франсискович и Аусонио. Задачата беше идеална за новобранци. Райм се съгласи и Сели го уреди изпращането им с началника на патрулния отдел.
— Ами бягството? — попита дебелият детектив. — Как е успял да се преоблече толкова бързо като чистач?
— Нарича се „преобразяване“ — обясни Кара. — Аз лично се занимавам с това от доста време. Използвам го в някои от триковете си, но има илюзионисти, които изпълняват само такива номера. Ефектът е удивителен. Преди няколко години гледах Артуро Бракети. Той прави по трийсет-четирийсет преобразявания на представление, някои за по-малко от три секунди.
— Три секунди?
— Да. Освен това специалистите по преобразяване не се ограничават с преобличането, те са и актьори. Вървят с различна походка, държат се различно, говорят с променен глас. Сигурно е приготвил всичко предварително. Дрехите са за еднократна употреба; прикрепят се с найлонови конци едни върху други. В много случаи бързото преобличане всъщност е бързо събличане. Правят се от коприна или найлонов плат, изключително тънък, за да могат да се сложат много слоеве. Аз понякога нося по пет различни костюма един върху друг.
— Коприна ли? — намеси се Райм. — Открихме сиви копринени влакна. Полицайките, които са пристигнали първи, казаха, че чистачът носел сив костюм. Платът е бил обработен специално, за да изглежда износен и по-матов.
Кара кимна:
— Така дрехите са имали вид на памучни или ленени, без характерния блясък на коприната. Има също сгъваеми шапки и чанти, калъфи за обувки, телескопични чадъри, всякаква дегизировка, която може да се скрие по тялото. Естествено — и перуки.
Тя продължи с обясненията:
— За преобразяване на лицето най-важното са веждите. Когато се променят, самото лице се променя с шейсет-седемдесет процента. После могат да се сложат някои подплънки, наричаме ги „пълнеж“. Специалистите по преобразяване изучават основните черти, характерни за различните раси и полове. Способният илюзионист може да се преобразява от мъж в жена и обратно за секунди. Ние изучаваме емоционалните промени в изражението, позата. Така можем да изглеждаме красиви или грозни, страшни, загрижени или изпаднали в беда. Каквито си поискаме.
Подробностите от кухнята на илюзионизма бяха интересни, но Райм се нуждаеше от нещо конкретно:
— Можеш ли да ни помогнеш да го хванем?
Тя поклати глава:
— Не се сещам нищо, което да ви заведе до определен магазин или друго място. Хрумнаха ми обаче някои общи неща.
— Казвай.
— Ами въжето с променящ се цвят и накрайниците за пръстите подсказват, че владее триковете с ръце. Вероятно е добър в пребъркването на джобове и криенето на пистолети, ножове и други подобни. Лесно може да краде ключове или документи от различни хора. Освен това е специалист в преобразяването и вероятно това ще е основният проблем за вас. Но нещо още по-важно: трикът „Изчезнатият човек“, фитилите, симпатичното мастило, черната коприна, заслепяващият блясък — всичко това означава, че е класически илюзионист.
Тя обясни разликата между триковете с ръце и истинските илюзии, чийто обект са хора и големи предмети.
— Защо е толкова важно за нас?
— Защото илюзията не е просто техника на ръцете. Илюзионистите изучават реакциите на публиката и създават цели последователности от номера, за да я измамят. Не само очите, а и умовете. Те не се стремят да те разсмеят, защото някоя монета е изчезнала, целта им е да те накарат да вярваш, че това, което виждаш, е действителност, докато всъщност то е точно обратното. Едно нещо не бива да забравяте.
— Кое е то? — попита Райм.
— Разсредоточаването… Господин Балзак казва, че то е основата на илюзионизма. Може да сте чували израза, че ръката е побърза от окото. Е, това не е вярно. Окото винаги е по-бързо. Затова целта на илюзиониста е да насочи очите така, че да не забележат какво правят ръцете.