— Искаш да кажеш разсейване, баламосване? — намеси се Селито.
— Това е част от трика. Илюзионистът се стреми да пренасочи вниманието на публиката от онова, което прави, към нещо маловажно. Има много правила. Например публиката не забелязва познатото, а новото ѝ прави впечатление. Тя не обръща внимание на монотонни последователности, а се вглежда в различното. Не забелязва неподвижни предмети, а следи движещите се. Искате да направите нещо невидимо? Просто го повторете няколко пъти и зрителите ще се отегчат и вече няма да му обръщат внимание. Може да те гледат в ръцете, но няма да виждат какво правиш. Тогава можеш да ги измамиш. И така, престъпникът вероятно ще използва два начина за пренасочване на вниманието. Първо, физическа заблуда. Гледайте.
Кара се приближи до Сакс, бавно вдигна дясната си ръка и посочи към стената, като присви очи. Сетне отпусна ръката си.
— Видяхте ли? Всички гледахте накъде соча. Напълно нормална реакция. Затова вероятно никой не е забелязал, че с лявата си ръка съм измъкнала пистолета на Амелия.
Сакс трепна. Погледна надолу и установи, че действително Кара е измъкнала наполовина пистолета от кобура ѝ.
— Хей, внимателно — измърмори и прибра оръжието.
— Вижте сега в онзи ъгъл — рече илюзионистката и отново посочи с дясната си ръка.
Този път, разбира се, Райм и всички останали следяха лявата.
— Гледахте ме в лявата ръка, нали? — засмя се тя. — И не забелязахте, че с крака си съм избутала това бяло нещо зад масата.
— Подлогата — отбеляза жлъчно Райм.
Дразнеше се, че пак са го изиграли, но чувстваше, че и той е отбелязал точка с намека за предназначението на тази вещ.
— Така ли? — попита, без да се впечатли, тя. — Е, може да е подлога, но е и дяволски добро средство за разсредоточаване. Защото точно докато го гледахте, взех това. Ето. Важно ли е?
Тя върна сълзотворния спрей на Сакс.
Полицайката се намръщи и огледа колана си за други липсващи предмети.
— И така, това беше физическа заблуда. Доста лесно се постига. Вторият тип разсредоточаване е психологическото. То е по-трудно. Зрителите не са глупави. Те знаят, че ще се опитате да ги измамите. Нали точно затова са дошли? Илюзионистът трябва да намали или премахне подозренията на публиката. Най-важното е да се държиш нормално. Да правиш и говориш неща, които зрителите очакват да видят или чуят. В същото време обаче можеш да ги…
Кара замълча. Замалко да използва някоя дума, намекваща за смъртта на младата жена тази сутрин. След секунда продължи:
— Щом направиш нещо необичайно, цялото внимание на публиката се съсредоточава към теб. Добре, казвам, че ще прочета мислите ти и правя така.
Кара постави ръце на слепоочията на Сакс и затвори очи за момент.
Сетне отстъпи и върна на Сакс едната ѝ обеца, която току-що бе свалила.
— Не почувствах нищо.
— Да, но публиката веднага ще се досети как съм го направила. Защото не е обичайно да докоснеш главата на човек, когато твърдиш, че ще прочетеш мислите му (в което така или иначе почти никой не вярва). Ако обаче кажа, че трябва да ти прошепна нещо на ухото… — Тя се наведе към Сакс и вдигна ръка пред устата си.
— … това, както виждаш, е напълно нормален жест.
— Пропусна другата ми обеца — засмя се Сакс (беше вдигнала ръка, за да закрие ухото си).
— Обаче изчезнах огърлицата ти. Няма я.
Дори Райм остана впечатлен — и развеселен при вида на Сакс, опипваща врата си, усмихната, но разтревожена от липсата на украшението. Селито се смееше като малко дете, а Мел Купър се беше отказал да изучава уликите и наблюдаваше представлението. Полицайката се заоглежда за липсващата огърлица. Кара разтвори дясната си ръка, в която нямаше нищо, и повтори:
— Изчезна.
— Лявата ти ръка обаче е стисната в юмрук и скрита зад гърба — отбеляза Райм. — Това, между другото, е неестествен жест. Затова предполагам, че огърлицата е там.
— О, наблюдателен си — похвали го Кара; сетне се изсмя. — Само че не когато трябва да следиш нечии действия.
Разтвори лявата си длан; тя също беше празна.
Райм се намръщи.
— Да държиш лявата си ръка стисната зад гърба? Е, това е най-важното разсредоточаване. Направих го, защото знаех, че ще привлече вниманието ви. Наричаме го „принуда“. Аз те принудих да си помислиш, че си разгадал метода ми. В този момент умът ти е престанал да работи и ти не се сети за другите възможни обяснения. И докато ти… и всички останали гледахте лявата ми ръка, аз пъхнах огърлицата в джоба на Амелия.