— Ти май не я одобряваш.
— Не. Много е опасно, а вероятността за успех е малка. За мен това е въпрос за преценен риск. Да речем, че искаш да заловиш някой престъпник. Имаш заповед за арестуване. Знаеш къде се крие. Е, ще изчакаш ли да заспи, преди да влезеш, или ще нахълташ, като знаеш, че той и приятелите му седят с автомати, насочени към вратата? А може би ще извикаш подкрепления, за да няма никакъв шанс да се измъкне. Понякога рискът си струва, понякога — не. В нашия случай не съм сигурна. Ако обаче той реши да се подложи на операцията, аз съм с него. Такива са отношенията ни.
Сакс обясни, че Райм се е подложил на терапия с електрическа стимулация на мускулите и физически упражнения. При някои паралитици тя бе показала обещаващи резултати и тъй като нямаше хирургическа намеса, беше по-безопасна.
— След няколко години може да има видимо подобрение. Когато си постави някоя цел, той я преследва неотклонно.
Сакс замълча. Рядко говореше за Райм с непознати. Чувстваше обаче, че с Кара я свързва нещо, затова добави:
— Не иска да говоря за това пред други, но понякога единственото, което прави, са упражненията. Затваря се и може да не го видя едни.
— Друг вид изчезване, а?
— Точно така — усмихна се Сакс.
Известно време помълча; чудеше се дали Кара не очаква да ѝ каже още нещо. Нещо за упоритостта пред лицето на нещастието, подробности около трудния живот на паралитика. За реакциите на хората, когато ги видят заедно. Или дори за естеството на интимните им отношения. Дори да се интересуваше, другата жена не полюбопитства.
Всъщност в гласа ѝ Сакс долови дори завист.
— Аз напоследък нямам голям напредък с мъжете — сподели Кара.
— Нямаш ли си гадже?
— Не знам — отвърна замислено Кара. — При последната ни среща ми сервира препечени филийки в леглото. У нас. Доста романтично. Обеща да ми се обади на следващия ден.
— И не се обади.
— Не. О, да уточня, че споменатата закуска беше преди три седмици.
— Ти не му ли се обади?
— Не бих го направила — заяви твърдо момичето. — Топката е в неговото поле.
— Правилно — одобри Сакс.
Кара се засмя:
— Има един стар номер на илюзиониста Уилям Елсуърт Робинсън. Бил е много популярен. Нарича се „Как да се отървеш от жена си“, или „Машината за разводи“. Това е моята специалност. Мога да изчезна гаджето си за секунди.
— Е, самите те са доста добри в изчезването — отбеляза Сакс.
— Повечето мъже, които познавам от списанието или от магазина, се интересуват от едно от следните две неща. Или да се потъркалят една нощ из сеното. Или точно обратното — да те прикоткат в някоя уютна къщичка в предградията… Теб прикотквали ли са те?
— И още как. Ужасно е. Зависи кой те прикотква, разбира се.
— Значи всичко ти е ясно. Или „търкаляне в сеното“, или прикоткване… нито едното, нито другото ми е по вкуса. Е, от време на време преспивам с някого. Нямам нищо против и малко ухажване. Нека бъдем реалисти.
— Ами мъжете в занаята?
— А, значи забеляза, че ги изключих от сметката. Без тях! Прекалено много конфликти на интереси. Може да твърдят, че харесват силни жени, но истината е, че повечето от тях изобщо не искат жена да им се бърка в работата. Съотношението между двата пола в този занаят е сто към едно в полза на мъжете. О, има някои известни жени илюзионистки. Принцеса Тенко, японката… тя е възхитителна. Има и още някои. Но се появяват отскоро. Преди двайсет-трийсет години не е имало дори една жена водещ илюзионист. Най-много да станеш асистентка. — Тя хвърли кратък поглед на Сакс. — Също като в полицията, а?
— Сега положението не е толкова лошо, колкото преди. Шейсетте и седемдесетте — тогава се е пропукал ледът. Били са трудни времена. На мен обаче също не ми беше леко. Преди да се занимавам с криминалистика, бях подвижен екип…
— Какво?
— Патрул. Когато се работеше в Хелс Кичън или Централен Манхатън, обикновено комбинираха жена полицай с някой по-опитен мъж. Понякога попадах на такива женомразци… Просто ненавиждаха жените. Не проронваха дума през цялото дежурство. Осем часа обикаляш улиците, а той мълчи като дърво. Отиваме на обяд, а той сяда на разстояние, разгръща спортен вестник и започва да сумти, че трябва да си губи времето с жена. — Сакс се потопи в спомените. — Работех в Седем-пет…
— Къде?
— Седемдесет и пети участък. Повечето ченгета казват „Седем-пет“.
— Ясно.