Думата „късмет“ моментално се изпари от съзнанието му.
Тайната на доброто преобразяване е да направиш значителни, но прости промени във външността и поведението си, като едновременно с това отвлечеш вниманието на публиката с похватите на разсредоточаването.
А никоя промяна не е по-значителна от преобразяването в старица, натоварена с тежки пазарски чанти.
Малерик знаеше, че полицията скоро ще пристигне. Затова след краткото представление в апартамента на Калвърт набързо се преобрази в една от неузнаваемите си външности: със синя рокля с висока яка и бяла перука. Вдигна еластичните крачоли на дънките си над коленете и отдолу се показаха плътни чорапогащи. Свали брадата и намаза лицето си с яркия руж, който възрастните жени много използват. Допълнително очерта веждите си. Няколко десетки черти с тънък кафеникав молив придадоха на кожата му набръчкан вид. Смени обувките си.
За разсредоточаването намери пазарска чанта и я напълни с вестници (сложи и тръбата и другото оръжие, което бе използвал за номера). Отгоре намести големия ананас, който намери в кухнята на Калвърт. Ако срещнеше някого на излизане, едрият плод щеше да привлече вниманието.
Сега, на двеста-триста метра от постройката и все още облечен като жена, той спря и се облегна на една стена, сякаш да си поеме въздух. Сетне се вмъкна в тъмна уличка. С едно дръпване смъкна роклята, която се държеше само на тънки лепенки. Скри дрехата и перуката в трийсетсантиметровия еластичен пояс, който носеше около кръста си. Той притискаше дрехите и дегизировката и ги правеше невидими под ризата.
Смъкна отново крачолите, изтри грима от лицето си, после се погледна в едно джобно огледалце. Пъхна каучуковите подплънки в пазарската чанта, а нея сложи в плътен найлонов плик. Намери една неправилно паркирана кола, отвори багажника ѝ и остави плика вътре. Полицията нямаше да се сети да проверява багажниците, а и без това колата надали щеше да дочака собственика си.
Той отново излезе на главната улица и се насочи към станцията на метрото.
„Какво мислите за втория номер, почитаема публика?“
Той считаше, че се е справил добре, особено след като се подхлъзна и изпълнителят успя да избяга в сградата и да заключи двете врати.
Когато стигна задната врата на постройката, Малерик вече бе извадил инструментите си.
От години се упражняваше да отваря ключалки. Това бе едно от първите умения, на които го беше научил наставникът му. При тази дейност се използват два инструмента: лостче, което се пъха в ключалката и с чиято помощ се упражнява постоянен натиск върху механизма, и тел, с която се изместват щифтчетата, докато вратата се отключи.
Ако щифтчетата се изместват едно по едно, това занимание може да отнеме доста време. Затова Малерик се беше специализирал в една особена техника, наречена „търкане“, при която телта се мести бързо напред-назад. Тя действа само ако човек налучка точната комбинация на щифтчетата и какъв точно натиск трябва да окаже. На Малерик му бяха достатъчни по-малко от трийсет секунди за отваряне на двете врати.
„Невероятно ли ви се струва, почитаема публика?
Но нали точно това е работата на илюзиониста — да направи невъзможното реално.“
Той спря пред станцията и си купи „Ню Йорк Таймс“, разгърна го и заоглежда минувачите. Никой не го беше проследил. Слезе в подлеза и се качи на метрото. Някой по-предпазлив изпълнител вероятно би постоял още известно време, за да се увери със сигурност, че не го следят. Малерик обаче нямаше толкова време. Следващият номер беше труден — голямо предизвикателство за него — и се налагаше сериозно да се подготви.
Не можеше да разочарова публиката си.
11.
— Лоша работа, Райм.
Амелия Сакс стоеше на вратата на апартамент 1J в сърцето на Алфабет Сити и говореше в микрофона.
Сутринта Лон Селито беше разпоредил диспечерската служба да го известява за всяко убийство на територията на Ню Йорк. Когато научиха за това, те веднага решиха, че е дело на Фокусника. Мистериозният начин на проникване в апартамента на жертвата бе една от уликите, които ги навеждаха на тази мисъл. Освен това убиецът беше счупил часовника на жертвата — точно както при убийството на студентката.
Разликата бе в начина на причиняване на смъртта. Точно това накара Сакс да отправи горната реплика към Райм. Докато Селито даваше заповеди на детективите и патрулните полицаи в коридора, тя заоглежда злощастната жертва — млад мъж на име Антъни Калвърт. Той беше проснат по гръб на масичката в хола, крайниците му бяха вързани за краката ѝ. Тялото му бе прерязано с трион през корема до самия гръбначен стълб.