В това беше дяволски способен. Успеваемостта му бе една от най-високите в цялата история на града.
Бел беше тук за последния случай на Грейди. Щатът съдеше един четирийсет и пет годишен застрахователен агент, живеещ в малко провинциално градче. Андрю Констабъл бе известен не толкова със застрахователните си полици, колкото с военизираната си групировка „Патриотичен съюз“. Срещу него бяха повдигнати обвинения за организиране на убийства и подклаждане на омраза.
С наближаване датата на делото Грейди бе започнал да получава заплахи. Преди няколко дни беше говорил по телефона с Фред Делрей — агент на ФБР, който често работеше с Райм и Селито. Делрей работеше под прикритие по тайна антитерористична задача, но някои негови колеги бяха научили за замисляно покушение срещу Грейди. В четвъртък срещу петък кабинетът му беше разбит. Тогава прокурорът бе решил да се обърне към Роланд Бел.
Роденият в Северна Каролина детектив често разследваше убийства, понякога съвместно с Лон Селито. Освен това ръководеше Специалния отдел на Нюйоркското полицейско управление, осигуряващ и защитата на свидетели.
Както самият Бел се изразяваше, „има голяма тръпка в охраняването на хора, които други хора с удоволствие биха опаткали“.
Сега обаче Грейди имаше други телохранители, а шефовете — недоволните шефове — бяха решили да хвърлят допълнителни усилия в залавянето на Фокусника. Екипът се нуждаеше от подкрепления и Бел беше логичното решение на проблема.
— Ето що за птица е Андрю Констабъл — рече Грейди на Бел и кимна към прашния прозорец на стаята за разпити.
Сакс се приближи и погледна слабия, доста добре изглеждащ мъж с оранжев затворнически гащеризон, който седеше с наведена глава и кимаше леко.
— Такъв ли си го представяше? — попита Грейди.
— Не съвсем — отвърна Бел. — Очаквах да има по-провинциален вид. Да е по-простоват, ако ме разбираш. Този се чувства в свои води тук. Всъщност, Чарлс, бих казал, че изобщо не се мисли за виновен.
— Това е сигурно. — Грейди се намуси. — Трудно ще го осъдим. — Засмя се мрачно. — Ама нали точно за това ми плащат големите пари.
Заплатата на Грейди беше по-малка, отколкото на стажант в адвокатска кантора на Уолстрийт.
— Нещо ново за грабежа в кабинета ти? — поинтересува се Бел. — Готов ли е предварителният доклад от огледа? Искам да го видя.
— Получи се. Ще ти изпратя копие.
— Трябва да се заема с друг проблем. Ще оставя охрана за теб и семейството ти, но можеш винаги да ми се обадиш.
— Благодаря, детектив — рече Грейди, после допълни: — Много поздрави от дъщеря ми. Трябва да я запознаем с момчетата ти. А аз да видя най-после тази твоя приятелка. Къде каза, че живеела?
— Люси е в Северна Каролина.
— И тя е полицайка, нали?
— Да, главен шериф на Танърс Корнър.
Грейди тръгна към вратата, но Луис побърза да го спре:
— Би ли изчакал за малко, Чарлс?
Той излезе и взе пистолета си от охраната. Огледа внимателно коридора и моста.
В този момент Сакс чу тих глас зад гърба си:
— Здравейте, госпожице.
Глас, който свидетелстваше за дългогодишна практика в служба на обществото и голям опит в публичните речи. Тя се обърна — Андрю Констабъл бе застанал до един едър надзирател. Затворникът беше доста висок, стоеше изпънат. Прошарената му коса бе чуплива и гъста. Ниският му, закръглен адвокат бе до него.
— И вие ли сте от отряда, който охранява господин Грейди? — продължи той.
— Андрю — предупреди го адвокатът.
Затворникът кимна, но продължи да гледа въпросително Сакс.
— Не — отвърна тя.
— О, така ли? Просто исках да ви кажа онова, в което уверих детектив Бел. Не знам за никакви заплахи срещу господин Грейди.
Той се обърна към Бел, който го изгледа хладно.
— Вие си вършите работата, разбирам, но повярвайте ми, не бих сторил нищо лошо на господин Грейди. Едно от хубавите неща в тази страна е законността. — Констабъл се засмя. — Ще го победя в съдебната зала. Това ще стане благодарение на изключително способния ми приятел. — Той кимна към адвоката си, сетне погледна странно Бел. — Исках да спомена само едно нещо, детектив. Чудех се дали не проявявате интерес към дейността на Патриотите в Кантон фолс.