— Може би през прозореца. Сакс, провери ли аварийния изход?
— Не. Прозорецът беше заключен отвътре.
— Въпреки това трябваше да го провериш — отбеляза сухо Райм.
— Не е минал оттам. Не е имал време.
— Тогава трябва да се е добрал до ключовете на жертвата.
— По тях нямаше отпечатъци. Само от пръстите на жертвата.
— Трябва да има и от неговите — настоя Райм.
— Не — намеси се Кара. — Отключил е с тел.
— Невъзможно. Може би е имал дубликати. Сакс, върни се и провери дали…
— Отключил е с тел — заяви непоколебимо младата жена. — Сигурна съм.
Райм поклати глава:
— Да отключи две врати за шейсет секунди? Не е възможно.
Кара въздъхна:
— Съжалявам, но е възможно. Да, за шейсет секунди е отключил две врати. Може би — за по-малко.
— Е, да приемем, че не е станало така — настоя Райм. — Сега…
— Да приемем, че точно така е станало! — сопна се младата жена. — Вижте, не можем да отминем това с лека ръка. Важно е. То ни показва още нещо за него. Нещо много важно. Заключените врати не са пречка за него.
Селито се обади сприхаво:
— Разследвал съм безброй грабежи, но никога не съм срещал престъпник, който да отваря толкова бързо ключалки.
— Господин Балзак ме кара да се упражнявам в отключване с тел по десет часа на седмица. Не си нося инструментите, но ако бяха тук, щях да отворя входната врата за трийсет секунди, с резето за шейсет. А не владея по-бързия метод, „търкането“. Ако Фокусника го знае, това намалява времето му наполовина. Знам, че сте големи любители на твърдите доказателства, но няма смисъл да пращате Амелия да търси нещо, което не съществува.
— Сигурна ли си? — попита Селито.
— Напълно.
Сакс погледна Райм. Той с неохота прие мнението на момичето (макар тайно да се радваше, че е проявила такава твърдост — с това компенсираше Онзи поглед и Онази усмивка).
— Добре, Том, запиши, че нашият човек е специалист по отваряне на ключалки.
Сакс продължи:
— Не намерих онова, с което Фокусника е зашеметил жертвата. Има следи от удар с тъп предмет по главата. Вероятно метална тръба. Той обаче я е взел.
Докладът от Отдела по отпечатъци дойде. Имаше осемдесет и девет отпечатъка от района около трупа, където бе най-вероятно да се е докоснал престъпникът. Райм още на пръв поглед забеляза, че някои от тях са необичайни, и при по-внимателно вглеждане установи, че са от каучукови накрайници. Не си направи труда да сканира останалите.
Пристъпиха към микроуликите и откриха следи от същото неорганично масло, което бяха намерили в музикалното училище, от каучук, грим и алгинат.
Детектив Куан от Пети участък се обади и докладва, че при претърсването на контейнерите около дома на Калвърт не са намерени нито дрехите, нито оръжието на убиеца. Райм му благодари и му заръча да продължават. Детективът отговори с престорен ентусиазъм, показващ ясно, че претърсването вече е приключило. Райм се обърна към Сакс:
— Каза, че е стъпкал часовника на Калвърт.
— Да. Точно в дванайсет.
— Часовникът на другата жертва беше счупен в осем часа. Той явно има график. И вероятно е набелязал следващата си жертва за четири следобед.
След по-малко от три часа.
Купър се обади:
— С огледалото нямаме късмет. Името на производителя е изтрито. Има няколко истински отпечатъка, но са така замазани от каучуковите накрайници, че сигурно са на продавача. Все пак ще ги вкарам в компютъра.
— Намерих и обувки — обяви Сакс и вдигна една картонена кутия.
— Неговите ли?
— Вероятно. Марка „Еко“, същия номер като отпечатъците от консерваторията.
— Оставил ги е. Защо? — почуди се Селито.
— Сигурно защото е знаел, че сме открили, че носи точно такива — предположи Райм. — Страхувал се е, че някой ще ги забележи на краката на възрастната дама.
— Има хубави микроулики от грайферите и между подметката и борда — обяви Мел Кунър; отвори плика и изстърга малко прах. — Истински рог на изобилието.
Надали може да се направи такова сравнение, но за криминалното разследване остатъците от почва са море от информация.
— Сложи ги на микроскопа, Мел — подкани го Райм. — Да видим какво има тук.
Основен уред при изучаването на микроулики е микроскопът и въпреки многобройните подобрения в течение на години съвременните апарати не се различават много от месинговата тръба, изобретена от холандеца Льовенхук през шестнайсети век.