> Следи от алгинат.
— Използва се за моделируем каучуков „пълнеж“.
> Оръжие на убийството: бяло копринено въже с черна сърцевина.
— Въжето се използва за фокуси с промяна на цвета. Не подлежи на конкретизиране.
> Необичаен възел.
— Изпратен във ФБР и Военноморския музей — още няма информация.
— Възелът е от номерата на Худини. Невъзможен за развързване.
> Използвал симпатично мастило, за да заличи името си от книгата за посетители.
Местопрестъпление: Ийст Вилидж
> Жертва: Тони Калвърт.
— Театрален гримьор.
— Не е известно да е имал врагове.
— Няма известна връзка с предишната жертва.
> Мотив — неизвестен.
> Причина за смъртта.
— Травма от тъп предмет на черепа и разрязване с трион след смъртта.
> Престъпникът се е измъкнал, преобразен като седемдесетгодишна жена. Кварталът е претърсен за изхвърления костюм и други улики.
— Нищо не е намерено.
> Часовникът е счупен точно в 12:00.
— Вероятна зависимост. Следващата жертва може би ще бъде нападната в 16:00.
> Убиецът се е крил зад огледало. Не подлежи на конкретизиране. Отпечатъци — изпратени във ФБР. Няма съвпадения.
> Използвал е коте играчка за примамване на жертвата. Не подлежи на конкретизиране.
> Още неорганична мазнина. Изпратена за анализ във ФБР.
> Още каучук и грим.
> Още алгинат.
> Обувките „Еко“ са оставени.
> Кучешки косми по обувките, от три различни породи. Следи от екскременти.
Профил като илюзионист
> Извършителят би могъл да използва разсредоточаване, за да измами жертвите и полицията.
— Физическо разсредоточаване (за разсейване).
— Психологическо разсредоточаване (за отклоняване на подозренията).
> Бягството му от консерваторията е подобно на трика „Изчезнатият човек“. Твърде обичаен.
> Извършителят е опитен илюзионист.
> Опитен в триковете с ръце.
> Владее добре преобразяването. Използва костюми за бързо преобличане от найлон или коприна, покритие за темето, накрайници за пръстите и други каучукови приспособления. Може да е на всякаква възраст, от всякакъв пол или раса.
> Убийството на Калвърт напомня трика „Разрязаната жена“.
> Опитен в отварянето на ключалки с тел.
13.
През 1900 година в Манхатън имало над 100 000 коня и понеже и тогава пространството в града било малко, много животни живеели в „небостъргачи“ — или поне така наричали тогава дву- и триетажните им жилища.
Един подобен многоетажен обор е останал и до наши дни — реномираната Хамърстедска конна академия в Горен Уестсайд. Тя се помещава в първоначалната си сграда от 1855 година, разполага, със стотици отделения за коне над разположената на приземното ниво арена и организира както курсове по езда, така и представления. Такова струпване на животни може да изглежда неуместно за голям град от двайсет и първи век, какъвто е Ню Йорк, но ако имаме предвид, че огромните зелени площи на Сентрал Парк са само на няколко преки, това няма да е чак толкова странно.
Академията разполага с деветдесет коня, частна собственост или за даване под наем.
Червенокосо момиче водеше по стръмната рампа расов жребец, за да го предаде на чакащата ездачка.
Черил Марстън изпита познатото усещане, което чувстваше всяка събота по това време при вида на високия, охранен жребец.
— Здравей, Дончо Кончо — поздрави тя животното, чието пълно име беше Дон Жуан Мидълбъргски.
Жребец женкар, шегуваше се често тя. Това бе съвършено вярно, защото конят не понасяше мъже ездачи. На Марстън обаче се подчиняваше безропотно.
— Ще се видим след час — викна тя на момичето.
Сетне възседна Дончо Кончо, хвана юздите, почувства яките мускули под себе си. Стисна колене и животното тръгна. Поеха бавно по 86-а улица към Сентрал Парк. Тропотът на копита караше минувачите да спират и да гледат с възхищение красивото животно и стройната му ездачка с облекло на жокей и дълга руса плитка.
Когато навлязоха в парка, Марстън погледна на юг към небостъргача, в който прекарваше по петдесет часа на седмица като юрист в една фирма за корпоративно право. В работата имаше достатъчно проблеми, например многобройните „прецакани проекти“, както се изразяваше един от колегите ѝ. Сега обаче съзнанието ѝ бе свободно от такива мисли. Нищо не можеше да помрачи тези мигове. Тук, възседнала едно от най-прекрасните Божии чеда, понесена в галоп в топлия следобед сред ранните пролетни цветя, тя беше неуязвима за проблемите на ежедневието.