— След двайсет минути е идеално. Ще ви чакам пред хиподрума.
— Добре. О, така и не попитах, как яздите? В английски или в западен стил?
— Без седло. Бях професионалист.
— Наистина ли? Къде?
— Ако щете, вярвайте. Яздил съм в цирка.
14.
Компютърът на Купър изжужа — беше се получил имейл.
— Съобщение от нашия приятел на Девета и Пенсилвания Авеню. — Той дешифрира бележката от лабораторията на ФБР и след малко обяви: — Резултатите от маслото. Марка „Так пюр“. Може да се намери в търговската мрежа. Използва се за смазване на седла, юзди, кожени торби за зоб и други предмети, свързани с ездата.
Коне…
Райм се обърна с количката към дъската с уликите.
— Не, не, не…
— Какво има? — попита Сакс.
— Изпражненията по обувките на Фокусника.
— Какво за тях?
— Не са от кучета. От коне са! Вижте растителните останки. Къде, по дяволите, ми беше умът? Кучетата са хищници. Не пасат трева… Добре, да помислим. Пръстта, лишеят и останалите улики ни насочват към Сентрал Парк… А космите? Нали знаете алеята за кучета? Тя също е в парка.
— От другата страна на улицата — уточни Селито. — Там всички си разхождат кучетата.
— Кара — извика Райм, — в „Сирк фантастик“ има ли коне?
— Не. Изобщо нямат животни.
— Добре, изключваме цирка… Какво друго може да е замислил? Кучешката алея е близо до алеята за езда, нали? Само предположение е, но може би си е набелязал някой ездач. Може да не е следващата му жертва, но нека приемем, че е — защото това е единствената ни ясна следа.
— Наблизо има хиподрум, нали? — попита Селито.
— Да, виждала съм го — отвърна Сакс. — Някъде около Осемдесета.
— Разбери къде е и изпрати хора — нареди Райм.
Сакс поглед часовника си. Беше 13:35.
— Е, имаме малко време. Два часа и половина до следващата жертва. Достатъчно, за да го разкрием.
Райм забеляза, че Кара се мръщи.
— Какво има?
— Знаете ли, не съм сигурна, че имате толкова много време.
— Защо?
— Нали говорихме за разсредоточаването?
— Да.
— Ами, има и времево разсредоточаване. Това е да излъжеш зрителите, че нещо ще се случи в определен момент, а то се случва в друг. Например илюзионистът повтаря някакво действие на равни интервали и зрителите подсъзнателно започват да очакват следващия му ход след такъв отрязък от време. Изпълнителят обаче скъсява интервала. Зрителите вече не внимават и не виждат какво прави. Човек лесно може да усети кога има времево разсредоточаване, защото илюзионистът винаги показва на публиката дължината на интервалите.
— Например със счупени часовници — намеси се Сакс.
— Именно.
— Значи не мислиш, че имаме време до четири, така ли? — попита Райм.
Кара вдигна рамене:
— Може и да имаме. Може би е решил да убие трима души през интервали от четири часа, а после да убие четвъртата си жертва след два часа. Не знам.
— Тук нищо не е сигурно — заяви Райм. — Какво би направила ти на негово място, Кара?
Тя се засмя смутено. Не ѝ харесваше да се вживява в ролята на убиец. След малко отвърна:
— Той знае, че сме намерили часовниците. Знае, че има работа с умни хора. Не се налага да повтаря трика си. На негово място бих убила следващата жертва преди четири часа. Още в момента бих се заела с нея.
— И аз така мисля — рече Райм. — Зарязваме наблюдението и цивилните. Лон, обади се на Хауман и извикай Отряда за бързо реагиране.
— Да не го подплашим, Линк… ако и той се върти наоколо.
— Мисля, че трябва да рискуваме. Кажи на отряда какво търсим… Кой, по дяволите, знае какво търсим? Дай им някакво общо описание, доколкото можеш.
„Петдесетгодишен убиец, шейсетгодишен метач, седемдесетгодишна старица…“
Купър вдигна поглед от компютъра:
— Ето къде е хиподрумът. Конната академия „Хамърстед“.
Бел, Селито и Сакс тръгнаха към вратата.
— И аз искам да дойда — каза Кара.
— Не — възрази Райм.
— Може да има нещо, което само аз ще забележа. Ако някой прилага трикове с ръце или се преобразява. На мен ще ми направи впечатление.
— Не. Твърде опасно е. Никакви цивилни на полевите операции. Това е правило.
— Не ме интересуват правилата. Мога да помогна.
— Кара…
Младата жена погледна многозначително снимките на Тони Калвърт и Светлана Расникова на дъската. Сетне се обърна към Линкълн Райм с хладно изражение. С този прост жест му напомняше, че именно той я бе накарал да участва в този случай, че той я бе въвлякъл в този жесток свят и я беше превърнал от невинно момиче в човек, свикнал с насилието.