Сещам се за Джон Мълхоланд, известния илюзионист и редактор на специализираното списание „Сплинкс“. През петдесетте години той неочаквано се отказва от професионалната и журналистическата си кариера.
Никой не знае защо, но се носят слухове, че започнал работа за американските разузнавателни служби, за да учи шпионите на илюзионистки техники.
Какво виждате в ръката ми, почитаема публика? Вгледайте се внимателно в пръстите ми. Нищо, нали? Изглеждат празни. Но както може би вече се досещате, в тях има нещо.
Сега той използва един друг хипнотизиращ метод на Мълхоланд. Взе лъжичката си и затропа разсеяно с нея по масата. Черил се загледа в нея. За части от секундата. Това време обаче бе достатъчно за Малерик. Той се пресегна с другата си ръка към захарницата и незабелязано изсипа една ампула безцветен и безвкусен прах в кафето на жената.
Джон Мълхоланд би се гордял с него.
След няколко минути лекарството подейства; очите ѝ се премрежиха и тя заръкомаха по-оживено от обичайното. Не усещаше обаче нищо нередно. Това беше най-хубавото на известното „лекарство на изнасилвачите“ — флунитразепам, или рохипнол — човек не усещаше, че е дрогиран. Даваше си сметка за това чак на сутринта. Черил Марстън обаче надали щеше да има такава възможност.
Той я погледна и се усмихна:
— Хей, искаш ли да ти покажа нещо интересно?
— Интересно? — попита сънливо тя, примигва и се усмихна широко.
Той плати сметката, сетне ѝ каза:
— Наскоро си купих яхта.
Тя се засмя радостно:
— Яхта ли? Обичам яхтите. Каква?
— Платноходка. Тринайсетметрова. С жена ми имахме такава. При развода се падна на нея.
— Джон, не може да бъде, шегуваш се! Със съпруга ми също имахме! При развода се падна на него.
— Наистина ли? — засмя се той и се изправи. — Хайде да се разходим покрай реката. Можеш да я погледнеш от брега.
Той я насочи към вратата. Дозата явно беше добра. Тя се подчиняваше и забравяше, но нямаше да изпадне в безсъзнание, преди да стигнат храстите около Хъдсън.
Насочиха се към Ривърсайд Драйв.
— За лодки ли говорехме? — попита неадекватно тя.
— Да.
— С бившия ми съпруг имахме яхта.
— Знам. Каза ми вече.
— О, така ли?
— Чакай малко. Трябва да взема нещо.
Той спря при колата си, крадена мазда, и взе един тежък сак от задната седалка. Отново заключи колата. От сака се чу силно дрънчене. Черил го погледна и понечи да попита нещо, но явно забрави какво е мислила да каже и замълча.
— Насам.
Малерик я поведе към кръстовището, качиха се по надлеза над булеварда и слязоха от другата страна, на обраслия с храсти пуст бряг.
Той пусна ръката ѝ и я стисна здраво през кръста. Усети докосването на едната ѝ гърда, жената опря глава на рамото му.
— Я виж — рече тя и посочи реката, където плаваха десетки платноходки и моторници.
— Моята е там долу — каза Малерик.
— Обичам лодки.
— И аз.
— Така ли? — засмя се Черил.
И заобяснява, че с бившия си съпруг имали яхта, но при развода той я взел.
15.
Хиподрумът бе остатък от миналото.
Амелия Сакс усети силна миризма на обор и погледна през сводестия вход към вътрешността на старата дървена постройка. Видя коне и ездачи с черни бричове, червено-черни якета и каски за езда.
Във и около фоайето стояха шестима униформени полицаи от близкия Двайсети участък. В парка имаше още момчета под командването на Лон Селито.
Сакс и Бел влязоха в главната кантора и детективът показа значката си на жената зад гишето. Тя погледна тревожно полицаите отвън.
— Какъв е проблемът? — попита.
— Госпожо, използвате ли „Так пюр“ за смазване на седлата и кожените сбруи?
Тя погледна помощника си; мъжът кимна.
— Да, използваме. Много — отвърна жената.
— Открихме следи от тази мазнина и от конски изпражнения при разследването на убийство. Има опасност следващата жертва да е някой от служителите или клиентите ви.
— О, не! Кой?
— Точно това не знаем, за съжаление. Не сме сигурни и как изглежда престъпникът. Знаем само, че е среден на ръст. Около петдесетте. Може би има брада и кестенява коса, но не сме сигурни. Пръстите на лявата му ръка вероятно са деформирани. Искаме да разпитате служителите си и някои от редовните клиенти дали не са видели човек, отговарящ на това описание. Или друг подозрителен субект.
— Разбира се — отвърна колебливо жената. — Ще направим каквото можем.
Бел извика неколцина униформени полицаи и излезе на постланата с талаш арена.