— Все още почти непокътнато. Амелия може ли да направи огледа?
Райм погледна часовника и отвърна:
— Ще се освободи след двайсетина минути.
— Няма проблем — успокои го Селито и опипа корема си, сякаш търсеше загубените тлъстини. — Ще ѝ изпратя съобщение.
— Да не я притесняваме.
— Защо, какво прави?
— О, сигурно нещо опасно — отговори Райм и отново се съсредоточи върху нежните звуци на тромпета. — Какво друго може да прави?
Тухлената стена, о която бе опряла лицето си, миришеше на влага.
Дланите ѝ се потяха, а под огненочервената ѝ коса, събрана под униформената шапка, кожата на главата я сърбеше ужасно.
Тя остана напълно неподвижна. Униформеният полицай се приближи и също се облегна на стената.
— Така, ето какво е положението — рече той.
Обясни, че непосредствено зад ъгъла има пуст паркинг и в средата му е изоставена крадена кола, която се повредила преди няколко минути след преследване с висока скорост.
— В движение ли е? — попита Амелия Сакс.
— Не. Блъснала се е в един контейнер и е невъзвратимо повредена. Извършителите са трима. Единия го заловихме. Другият е в колата и има огромно ловно пушкало. Ранил е полицай.
— Тежко ли?
— Не.
— В обсег ли е?
— Не. Изтеглихме го. В една съседна сграда.
— Третият престъпник?
Полицаят въздъхна:
— Мамка му, избяга на първия етаж на тази постройка. — Кимна към сградата, на чиято стена се бяха облегнали. — Барикадирал се е. Има заложник. Бременна жена.
Сакс обмисли информацията. Пренесе тежестта си на другия крак, за да облекчи болката от артрита. Болеше я зверски. Прочете името на другия полицай на значката му.
— Какво оръжие има третият, Уилкинс?
— Пистолет или револвер. Неизвестен модел.
— Къде са подкрепленията?
Младежът посочи двама полицаи в края на паркинга.
— Има още двама пред сградата.
— Някой извика ли Бърза помощ?
— Не знам. Загубих си радиостанцията, когато положението стана напечено.
— Имаш ли бронежилетка?
— Не. Регулирах движението… Какво, по дяволите, смяташ да правиш?
Тя включи радиостанцията си на определена честота и докладва:
— Полицай пет-осем-осем-пет до началника.
След малко от устройството прозвуча:
— Капитан седем-четири. Казвай.
— Десет-тринайсет на един паркинг източно от Деланси Стрийт шест-нула-пет. Ранен полицай. Изпратете подкрепления и линейка. Двама въоръжени мъже. Единият държи заложник. Трябва ни някой, който да преговаря.
— Разбрано, пет-осем-осем-пет. Хеликоптер?
— Не, седем-четири. Единият от престъпниците има мощна пушка. И явно не го е страх да стреля по униформени.
— Ще ви изпратим подкрепления веднага, но Тайните служби са затворили половината център, защото вицепрезидентът идва от летището. Ще се забавим. Действай по твоя преценка. Край.
— Разбрано. Край.
„Вицепрезидентът — помисли си тя. — Току-що изгуби един гласоподавател.“
Уилкинс поклати глава:
— Не можем да вкараме преговарящия в сградата. Поне докато онзи с пушката е в колата.
— Мисля по въпроса — отвърна Сакс.
Тя отново се показа зад ъгъла и погледна колата — евтина таратайка, забита челно в контейнера, с отворени врати. Вътре се виждаше хилав мъж с пушка.
„Мисля по въпроса…“
— Хей, ти, в колата — изкрещя Сакс. — Обграден си. Ако не хвърлиш оръжието, ще открием огън. Хвърли го, веднага!
Той се извъртя и насочи пушката към нея. Тя се отдръпна. По радиостанцията се обърна към двамата полицаи, залегнали в другия край на паркинга:
— Има ли заложници в колата?
— Не.
— Сигурни ли сте?
— Да. Успяхме добре да го огледаме, преди да започне да стреля.
— Добре. Имате ли пряка видимост към престъпника?
— Вероятно през вратата.
— Не, не стреляйте на сляпо. Заемете по-добра позиция. Но само ако имате прикритие през цялото време.
— Разбрано.
Полицаите се запромъкваха към по-удобно място за стрелба. След малко единият отново се обади по радиостанцията:
— Мога да го убия оттук. Да стрелям ли?
— Чакай — спря го тя и пак изкрещя: — Хей, ти, в колата. С пушката. Давам ти десет секунди, преди да открием огън. Хвърли оръжието. Разбра ли?
Сетне повтори същото на испански.
— Майната ти!
Сакс прие репликата за утвърдителен отговор.
— Десет секунди — изкрещя. — Започвам да броя.
Заговори на двамата полицаи по радиостанцията:
— Дайте му двайсет. След това можете да стреляте.