— Ще претърсим — викна на Сакс.
Тя кимна и погледна през прозореца. Кара седеше в колата на Селито до шевролета на полицайката. Сакс изрично ѝ бе наредила да остане там.
„Триковете на Робер-Худен били по-добри от тези на марабутите. Но май замалко да го убият.“
„Не се тревожи. Аз няма да позволя да се случи на теб.“
Сакс погледна часовника си — 14:00. Свърза се с Райм.
— Сакс — прозвуча гласът му в слушалките, — хората на Лон не са видели нищо подозрително в парка. Нещо ново при теб?
— Управителката разпитва служителите и клиентите на хиподрума. Роланд и хората му претърсват конюшните.
Жената вече бе събрала група служители. Лицата им бяха намръщени и загрижени. Едно момиче, с кръгло лице и червена коса, изведнъж закри устата си с длан. Закима енергично.
— Чакай, Райм. Май излезе нещо.
Управителката кимна на Сакс да се приближи.
— Не знам дали е важно — заговори момичето, — но трябва да съобщя нещо.
— Как се казваш?
— Трейси — отвърна тя плахо. — Грижа се за конете.
— Какво има?
— Ами… става дума за една ездачка, която идва всяка събота. Черил Марстън.
— Попитай я дали идва по едно и също време — викна Райм в ухото на Сакс.
Тя предаде въпроса.
— О, да, все по същото време — отвърна момичето. — Направо цепи секундата. Идва от около година.
— Хората с редовни навици са по-лесни мишени — обади се отново Райм. — Кажи ѝ да продължава.
— И какво искаше да ни съобщиш, Трейси?
— Преди половин час май се върна от езда. Когато ми предаде Дон Жуан, това е любимият ѝ кон, ме помоли да го заведа на ветеринар, защото някаква птица се блъснала в муцуната му. И така, докато го преглеждахме, тя заразправя за мъжа, който се появил и успокоил Дони. Разказа как според него на коня му нямало нищо… и колко бил интересен, и как била много възбудена, защото я поканил на кафе, и може би бил истински конеукротител. Видях го, докато я чакаше. И си помислих: „Какво му има на ръката?“, защото той някак си я криеше. И изглеждаше, сякаш има само три пръста.
— Той е! — обяви Сакс. — Къде отидоха?
Момичето посочи към сградите около парка:
— Мисля, че натам.
— Да го опише — нареди Райм.
Момичето обясни, че мъжът имал брада и странни вежди:
— Сякаш бяха сраснали.
„При преобразяването най-важни са веждите. Ако се променят, лицето се променя с шейсет процента.“
— Какво носи? — попита Сакс.
— Леко яке, маратонки и анцуг.
— Какъв цвят?
— Якето и панталоните са тъмни. Сини или черни. Не видях ризата му.
Бел се върна от огледа и мрачно докладва:
— Нищо.
— Имаме следа. — Сакс бързо обясни за ездачката и брадатия, сетне се обърна към момичето: — И си сигурна, че тя не познаваше мъжа?
— Да. С госпожица Марстън сме си говорили много. Тя не обичаше случайните срещи. Нямаше доверие на мъжете. Бившият ѝ съпруг я измамил при развода и ѝ отмъкнал яхтата. Все още не може да го преживее.
Най-добрите илюзионисти, приятели мои, планират представленията си така, че да държат публиката винаги в напрежение.
В третото действие за днес първо видяхме една животинска илюзия с коня чудо Дончо Кончо в Сентрал Парк. След това показахме фокус с ръце и малко ментализъм.
Сега е време за един номер с измъкване.
Ще видим може би най-известния трик на Хари Худини. В този създаден лично от него фокус той бил вързан, увесен за краката и потопен в стъклен аквариум с вода. Имал само няколко минути да се извърти, да освободи глезените си и да се измъкне от съда, за да не се удави.
Аквариумът, разбира се, бил „предварително подготвен“. Решетките, които на пръв поглед пазели стъклото от счупване, всъщност му служели за опора на ръцете, за да може да се извърти и да достигне краката си. Веригите на глезените и капакът имали скрити лостчета за автоматично отваряне.
Излишно е да казвам, че в нашето представление не се използват подобни улеснения. Нашата изпълнителка трябва да се справи сама. И всичко това — само за ваше забавление.
А сега — знаменитият „Аквариум“ на господин Худини.
Вече без брада и по памучни панталони и бяла риза, Малерик стегна веригите около тялото на Черил Марстън. Първо окова краката, сетне гърдите и ръцете ѝ.
Спря и пак се огледа, но храстите ги закриваха от булеварда и реката. Наоколо нямаше жива душа.