Намираха се до една пълна с вода дупка край реката, която някога вероятно бе изпълнявала функцията на пристан за лодки. Купища строителни и битови отпадъци отдавна я бяха отделили от Хъдсън и я бяха превърнали в смрадливо, застояло езеро, около три метра в диаметър. От едната му страна имаше изгнил кей с ръждясал кран, използван някога за вдигане на лодките. Малерик закачи въжето за крана и се зае да го връзва за веригите около краката на Черил.
Специалистите по измъкването обожават веригите. Те изглеждат впечатляващо, придават вълнуващ садистичен ефект на номера и имат по-страховит вид от въжетата. И са тежки — най-подходящото средство за задържане на вързания изпълнител под водата.
— Не, не, неее — прошепна замаяната жена.
Той я погали по косата и огледа веригите. Прости и здрави. Худини е писал: „Колкото и внушително да изглеждат на публиката, от тях е по-лесно да се освободиш.“
Така беше, Малерик го знаеше от личен опит. Освобождаването от дебели въжета и вериги, омотани около тялото на илюзиониста, е невероятно лесно. Колкото по-малко и по-прости са средствата за връзване, толкова по-трудно се измъкваш от тях. Както в случая.
— Неее — прошепна немощно тя. — Боли. Моля ви!… Какво сте…?
Малерик залепи устата ѝ с тиксо. Сетне дръпна единия край на въжето, което вдигна краката на стенещата адвокатка и бавно я повлече към мътната вода.
В този прекрасен пролетен следобед в централния двор на Уестсайдския колеж между 79-а и 80-а улица се организираше панаир на художествените занаяти. Тълпата беше толкова гъста, че на практика бе невъзможно да забележиш убиеца и жертвата сред навалицата.
В този прекрасен пролетен следобед близките ресторанти и кафенета бяха претъпкани. А в момента в някое от тези заведения Фокусника може би убеждаваше Черил Марстън да се качи в колата му или да го покани в апартамента си.
В този прекрасен пролетен следобед кръстосаният от петдесетина тесни и тъмни улички квартал представляваше идеално място за убийство.
Сакс, Бел и Кара тичаха по улиците, надничаха между павилионите, в ресторантите, в тъмните входове. Навсякъде, където се сетеха. Не откриваха нищо.
Неочаквано късметът им проработи.
Двамата полицаи и Кара влязоха в кафене „Ели“ на Ривърсайд Драйв и заоглеждаха тълпата. Сакс хвана Бел за ръката и кимна към касата. До гишето бяха оставени черна шапка за езда и износен кожен камшик. Сакс изтича при управителя, мургав мъж с черти на арабин.
— Тези неща не са ли на една жена?
— Да, забрави ги преди десет минути. Тя…
— С някакъв мъж ли беше?
— Да.
— Брадат и по анцуг?
— Да. Забравиха шапката и камшика на земята до масата.
— Знаете ли къде отидоха? — намеси се Бел.
— Какво става. Да няма…?
— Къде? — настоя Сакс.
— Ами чух да ѝ казва, че ще я заведе да види някаква лодка. Но се надявам да я е завел у дома.
— Защо?
— Ами… жената изглеждаше болна. Предполагам, че затова си забрави нещата.
— Болна ли?
— Не можеше да се държи изправена, ако ме разбирате. Имаше вид на пияна, но пиха само кафе. И когато дойдоха, тя си беше съвсем на ред.
— Дрогирал я е — измърмори Сакс.
— Дрогирал ли? — изненада се управителят. — Какво става тука, бе?
— На коя маса седяха? — попита Сакс.
Той посочи една маса, където четири жени ядяха шумно и бъбреха на висок глас.
— Извинете — каза им Сакс и направи бърз оглед наоколо.
Не видя ясни следи около масата.
— Да тръгваме — обърна се към Бел.
— Ако е искал да ѝ показва лодки, вероятно са тръгнали към Хъдсън.
Сакс кимна към масата, където бяха седели Фокусника и Черил, обърна се към управителя:
— Това е място на престъпление, не искам да се чисти наоколо. И ги преместете на друга маса — добави, като посочи четирите ококорени жени, които бяха млъкнали от удивление.
16.
Тя видя плачещия си съпруг.
Плачеше от съжаление, че „трябва да сложи край на този брак“.
На този брак.
Като „хвърли този боклук“.
Или „изгони това куче“.
„Това беше нашият проклет брак! Не някакъв отпадък.“
Рой обаче не беше на това мнение. Той предпочиташе онова кюфте вместо нея.
Нова струйка топла, лигава вода проникна в носа ѝ.
„Въздух, въздух… искам въздух!“
Черил Марстън видя баща си и майка си на Коледа, беше преди дяла вечност. С лукави изражения те извадиха колелото, което Дядо Коледа ѝ бе донесъл от Северния полюс.
„Виж, миличка. Дядо Коледа ти е донесъл розова каска да си пазиш главичката…“