Бърк не извади пистолета си. С изключение на случаите, когато престъпникът е въоръжен и има пряка опасност да простреля някой случаен минувач, полицаят няма право да използва оръжие, за да го спре. А на застрелването на човек в гърба щеше да се погледне с доста лошо око при евентуалното разследване, да не говорим за пагубните последствия от такова действие върху израстването му в кариерата.
— Хей, скапан нещастник! — извика задъхано Бърк.
Рокерът зави на изток по една пресечка и хвърли уплашен поглед на Бързака, който безмилостно скъсяваше дистанцията.
Беглецът зави наляво по една тясна уличка. Полицаят взе завоя доста по-плавно от „господин Харли“ и не изостана нито крачка.
Някои участъци използваха мрежи или електрошокови пистолети за залавяне на бегълци, но в Ню Йорк нямаше толкова напреднала техника. Освен това в момента нямаше значение, защото Лари Бърк имаше опит и в други спортове освен бягането. Например в ръгбито.
Когато стигна на един метър зад преследвания, той се хвърли напред, без да забравя да използва тялото на беглеца за омекотяване на падането си.
— Боже… — изстена престъпникът.
Двамата се проснаха на паважа и се изтъркаляха до купчина боклук.
— Мамка му! — изръмжа Бърк; бе ожулил рамото си. — Негодник!
— Нищо не съм направил! — измънка рокерът. — Защо ме гониш?
— Млък!
Бърк му сложи белезници и понеже беглецът беше доста добър бегач — и пластмасови ограничители на краката. Хубаво ги стегна. Погледна кървавото си рамо.
— Проклятие, одрах се. Ох, боли. Негодник!
— Не съм направил нищо. Разглеждах панаира. Просто…
Бърк се изплю на паважа, пое си дълбоко въздух.
— Абе ти не разбираш ли какво ти се говори? Казах да си затвориш устата. Няма да повтарям… Мамка му, как боли!
Той претърси арестувания и намери портфейла му. Вътре имаше само пари, никакви документи. Интересно. Нямаше нито оръжие, нито наркотици, което бе доста странно за рокер.
— Можеш да ме заплашваш колкото си щеш, но искам адвокат. Ще те съдя! Ако си мислиш, че съм направил нещо нередно, много грешиш, господинчо.
Когато обаче вдигна ризата и фланелката на заловения, Бърк примигна удивено. По гърдите и корема на мъжа имаше наистина сериозни белези. Зловещи. Още по-странна беше чантичката, около кръста му — като тези, които Бърк и жена му бяха носили на екскурзията си в Европа. Бърк разгледа съдържанието ѝ, но вътре имаше само анцуг, поло, памучни панталони, бяла риза и мобилен телефон. И — ето това вече бе наистина странно — гримове. Всичко беше така подредено, сякаш заподозреният е искал да изглежда дебел.
Много странно…
Бърк си пое дълбоко въздух и в ноздрите му проникна гадна воня на боклук и урина. Той включи радиостанцията си.
— Патрул пет-две-едно-две до централата… Арестувах заподозрения от Ривърсайд.
— Ранени?
— Не.
„Ако не броим проклетото одраскване на рамото ми.“
— Местоположение?
— Една пряка и половина на изток по Уестенд. Чакайте малко, ще погледна името на улицата.
Бърк отиде в началото на уличката, за да види номера ѝ и да изчака колегите си. Едва тогава възбудата от преследването започна да преминава. Без нито един изстрел. Поредният заловен негодник… Мамка му, какво прекрасно усещане — почти толкова хубаво, както когато поваляше Крис Бродерик, който изпищяваше като момиче, преди да се просне на игрището, преодолял цялата дължина на полето, без да подозира, че Лари Бързака неотлъчно е бил по петите му.
— Ехо, добре ли си?
Бел докосна Амелия Сакс по ръката. Тя бе толкова потресена от смъртта на Кара, че не можа да отговори. Само кимна.
Като се стараеше да не обръща внимание на болката в коленете си, Сакс продължи с бърза крачка след детектива по Уестенд към мястото, където полицай Бърк беше заловил убиеца.
Чудеше се дали Кара има приятел. Братя или сестри.
„О, за Бога, какво ще кажем на родителите ѝ?
Не, не ще кажем.
Ще кажа. Грешката беше моя. Аз трябва да им съобщя.“
Разкъсвана от терзания, тя забърза към страничната уличка. Бел отново я погледна, пое си дълбоко въздух.
Поне бяха хванали Фокусника.
Сакс тайно съжаляваше, че не е извършила лично ареста. Искаше ѝ се да е сама в уличката, изправена срещу Фокусника с пистолет в ръка. Можеше да го простреля в рамото, преди да използва радиостанцията си. По филмите раните в рамото изглеждат леки, само драскотини, и героите се възстановяват след тях, сякаш са били улучени с прашка. В действителност дори малък куршум в рамото може да те осакати за дълго време. Понякога завинаги.