— За да изкараме заека от храстите — добави Бел. — Тя взе кетчуп от една сергия за закуски, пръсна си върху дрехите и изпищя.
Кара разтвори якето и показа червените петна върху пурпурната си блуза.
Детективът продължи:
— Някои посетители на панаира сигурно са се поуплашили…
„Меко казано…“
— … но решихме, че така е по-добре, отколкото някой наистина да пострада. Идеята беше нейна — добави гордо Бел.
— Започвам да разбирам начина му на мислене — заяви младата жена.
— Боже мили — измърмори Сакс. — Беше толкова истинско.
Бел кимна:
— Дяволски добре се справи.
Сакс прегърна силно Кара, сетне каза строго:
— Но отсега нататък не се отделяй от мен. И не ми играй повече такива номера, че ще ми докараш инфаркт.
Изчакаха известно време, но никой не докладва, че е забелязал заподозрения. Накрая Бел предложи:
— Направи оглед тук, Амелия. Аз ще разпитам жертвата. Да видим дали ще ни каже нещо интересно. Ще се срещнем на панаира.
На 88-а улица бе пристигнала една кола от криминалния отдел и Сакс отиде да вземе екипировката си за огледа. От висящата на кръста ѝ слушалка прозвуча рязък глас и я стресна. Тя я сложи на ухото си и заговори в микрофона:
— Тук пет-осем-осем-пет. Повторете.
— Сакс, какво, по дяволите, става? Чух, че сте го заварили на местопрестъплението, но се измъкнал.
Тя разказа на Райм как бяха открили Фокусника на панаира.
— Това идея на Кара ли беше? Да се направи на умряла? Хмм.
Последният нечленоразделен звук всъщност бе истинско признание от устата на Линкълн Райм.
— Само че пак изчезна — добави Сакс. — Полицая също го няма. Може би го преследва. Но не сме сигурни. Роланд отиде да разпита жената, която спасихме. Може би тя ще ни каже нещо важно.
— Добре, заеми се с огледа на местопрестъплението, Сакс.
— Местопрестъпленията — поправи го мрачно тя. — Кафенето, блатото и уличката тук. Прекалено много.
— Изобщо не са много. Така шансът да намерим добри улики се увеличава тройно.
Райм беше прав.
От трите местопрестъпления излязоха добри улики.
Събирането им обаче се оказа трудно по една необичайна причина — духът на Фокусника присъстваше на всяко местопрестъпление. Сякаш я дебнеше. Сакс час по час докосваше приклада на глока.
„Отваряй си очите, гърба си опазѝ.“
Естествено нямаше никой. Но и Светлана не беше видяла убиеца си, преди да изскочи от сенките и да се нахвърли върху нея.
Тони Калвърт не го бе видял зад огледалото в уличката, когато се е приближавал към котката — играчка.
Дори Черил Марстън не беше видяла истински Фокусника, макар че той бе стоял пред нея. Тя бе видяла съвсем различен човек, без да подозира за ужасната смърт, която ѝ е подготвил.
Сакс извърши огледите, направи снимки с цифровия апарат и остави специалистите по пръстови отпечатъци и фотографите да вършат работата си. Върна се на панаира и се срещна с Роланд Бел. Той бе разпитал Черил Марстън в болницата. Разбира се, не можеха да вярват на нищо, което ѝ беше казал Фокусника. („Куп лъжи“ — бе обобщила мрачно Марстън.) Получиха обаче добро описание, включително подробности за някои отличителни белези. Черил си спомни и че е спирал при някаква кола. Спомняше си марката и първите няколко букви от номера. Това беше добър напредък. Съществуват стотици начини да свържеш една кола с престъпника или някой свидетел. Линкълн Райм наричаше автомобилите „фабрики за улики“.
От централата докладваха, че кола, отговаряща на описанието (тъмна „Мазда 626“, модел 2001 година), била открадната предната седмица от летище „Уайт Плейнс“. Селито обяви автомобила за общоградско издирване и изпрати неколцина души да претърсят района около мястото на нападението.
Бел тъкмо приключваше разказа си за показанията на Черил Марстън, когато един полицай, който говореше по радиостанцията си, го прекъсна:
— Детектив Бел, как казахте, че изглеждала тази кола?
— Тъмна мазда. Шестстотин двайсет и шест. Номерът е FET237.
— Това е — рече полицаят по радиостанцията; сетне се обърна към Бел и Сакс: — Току-що ми докладваха. Един патрул го засякъл в Западен Сентрал Парк. Подгонили го, но забележете, той се качил на тротоара и влязъл в самия парк. Патрулът се опитал да го последва, но колата им заседнала.
— Западен Сентрал Парк, къде по-точно? — попита Сакс.
— Около Деветдесет и втора.
— Вероятно ще я изостави и ще продължи пеша — отбеляза Бел.