Той отново се наведе:
— Хей, маце, ще те смъкнем. К’во е т’ва, с което ще пръснеш черепа на онзи задник?
— „Глок“. Четирийсети калибър.
— Сладур. Олекотеният ли е?
— Не, бойният модел.
— Хубав патлак. Аз имам „Смит“. — Той вдигна горнището на анцуга си и със смес от гордост и страхопочитание ѝ показа приклада на автоматичния си „Смит и Уесън“. — Ама ще си взема като твоя.
Въоръжен непълнолетен. Как би постъпил един сержант в подобна ситуация?
Колата се разтърси и задните ѝ колела отново стъпиха на земята.
Сакс реши, че в случая няма никакво значение как би реагирал един сержант. Тя кимна на хлапето:
— Благодаря, пич. — Сетне добави заплашително: — И гледай да не застреляш някого, че пак ще дойда. Ясно ли е?
Той се усмихна широко. Златният му зъб пак проблесна.
Амелия Сакс натисна педала на газта и задните колела се завъртяха бясно, заплашвайки да изкопаят дупки в асфалта. За осем секунди автомобилът ѝ вдигна деветдесет километра в час.
— Хайде, хайде, хайде — прошепна тя, вперила поглед в тъмната кола далеч отпред.
Като се стараеше да кара внимателно, Сакс отново си сложи слушалките на радиостанцията и поиска подкрепления.
Бързо ускоряваше, после натискаше рязко спирачки — оживените улици на Харлем не са подходящи за преследване с коли. Но Фокусника срещаше същите препятствия, а като шофьор изобщо не можеше да се мери с нея. Изведнъж се насочи към един училищен двор, където децата играеха баскетбол и бейзбол. На игрището нямаше много хора и вратата му бе заключена с катинар. Ако някой поиска да играе, трябваше или да се промъкне през решетките, или да прескочи седемметровата ограда.
Фокусника просто форсира двигателя и разби вратата. Децата се разбягаха. Той прекоси игрището, като едва не блъсна няколко хлапета, и изхвърча през вратата от другата страна.
Сакс се поколеба, но реши да не го последва — не можеше да си го позволи при толкова деца наоколо. Тя обиколи сградата с надеждата да го пресрещне от другата страна. Когато зави зад ъгъла, спря.
От него нямаше и следа.
Не можеше да разбере как се е измъкнал. Беше останал извън полезрението ѝ само десетина секунди. В другата посока уличката зад училището свършваше в гъсти храсти и млади дръвчета. Отзад се виждаше издигнатото Крайречно шосе на Харлем, а зад него бяха калните брегове на реката.
„Измъкна се… А аз си докарах ремонт за пет бона. За нищо.“
От радиостанцията прозвуча глас:
— До всички коли в близост до „Адам Клейтън Пауъл“ и Сто петдесет и трета. Имаме тежко пътно произшествие. Кола паднала в река Харлем. Повтарям, има паднал автомобил в реката.
Възможно ли беше да е той?
— Криминален отдел, пет-осем-осем-пет. Дайте подробности за колата.
— Мазда или тойота. Нов модел. Бежова. Край.
— Добре, централа, предполагам, че това е преследваният от Сентрал Парк. На местопроизшествието съм. Край.
— Разбрано, пет-осем-осем-пет. Край.
Сакс спря шевролета си в края на задънената улица. Докато слизаше, се приближиха една линейка и кола на Специалния отряд. Продължиха бавно през храстите, изпочупени от летящата с пълна скорост мазда. Сакс ги последва, като стъпваше внимателно по чакъла. Когато излезе от храсталака, забеляза скупчени порутени колиби и навеси. Наоколо се мотаеха бездомници, главно мъже. Брегът беше тинест и засипан от боклуци, стари електроуреди и ръждясали останки от разглобени коли.
Фокусника явно бе очаквал от другата страна на храстите да има шосе, затова беше минал с пълна скорост. Тя видя следите от гуми в калта. При опита си да спре той бе съборил една колиба, сетне беше излетял от един прогнил кей във водата. Двама полицаи помогнаха на обитателите на колибата да излязат — нямаше ранени. Останалите заоглеждаха реката за шофьора. Сакс се обади на Райм и Селито и им разказа за случилото се, поиска веднага да ѝ бъде изпратена кола с екипировка за оглед.
— Хванаха ли го, Амелия? — попита Селито. — Кажи ми, че са го хванали.
Тя се вгледа в мазните петна по водната повърхност.
— Не се вижда никъде.
Мина покрай един разбит нужник и вонящ найлонов чувал и се приближи до неколцина мъже с въдици в ръце — мястото беше добро за риболов, а и на брега гъмжеше от червеи за стръв. Мъжете бяха пили, но достатъчно трезви, за да ѝ дадат смислено описание на случилото се. Колата прелетяла през храстите и паднала в реката. Всички видели мъж с шапка зад кормилото и той със сигурност не бил излязъл от водата.
Сакс разпита набързо Карлос и приятеля му, клошарите, обитавали съборената колиба. И двамата бяха дрогирани и тъй като се бяха намирали вътре при сблъсъка, не бяха видели нищо. Карлос беше ядосан и явно смяташе, че градската управа е длъжна да възстанови загубите му. Други двама свидетели, които по времето на инцидента търсели в боклука бутилки и кутии за вторични суровини, повториха разказа на въдичарите.