— Хвърли пушката, Флора! — изкрещя Амая, насочвайки към нея оръжието си.
Флора не отговори, направи крачка към вътрешността на обора и изчезна от погледа на сестра си. Амая се затича след нея, но видя само една безформена сянка, просната на пода като купчина стари дрехи.
Флора седеше до тялото на Виктор с ръце, изцапани от кръвта, която шуртеше от корема му, и милваше лицето му, обагряйки челото му в червено. Амая пристъпи към нея и се наведе, за да вземе оръжието, което лежеше в краката й. После тикна глока в колана си, клекна до Виктор и постави пръсти на врата му в опит да намери пулс, докато с другата си ръка пребъркваше джобовете му. Намери телефона му и се обади на Ириарте.
— Трябва ми линейка за третата ферма след гробището по пътя за Алдуидес, имаше изстрели, чакам ви тук.
— Амая, излишно е — каза Флора почти шепнешком, сякаш се боеше да не събуди Виктор, — той е мъртъв.
— О, Флора — въздъхна тя, слагайки ръка на главата й; сърцето й се късаше, като гледаше как сестра й милва безжизненото тяло на Виктор. — Как можа?
Флора рязко вдигна глава и се изпъна като средновековна светица на кладата. Отговори с твърд тон, в който се усещаше гневна нотка.
— Ти продължаваш нищо да не разбираш. Някой трябваше да го спре, ако бях чакала ти да го сториш, долината щеше да се напълни с мъртви момичета.
Амая отдръпна ръка от главата й, сякаш я беше ударил ток.
Два часа по-късно.
Доктор Сан Мартин излезе от обора на Виктор, след като бе установил смъртта му, а инспектор Ириарте се доближи до Амая със съчувствено изражение.
— Какво ви каза сестра ми? — поинтересува се тя.
— Че намерила доклада за произхода на брашното захвърлен на паркинга на хотел „Бастан“. Навързала събитията, взела пушката, защото я било страх. Макар да не била напълно сигурна, решила да я вземе, за да се защити, ако Виктор се окажел убиецът. Започнала да го разпитва и той не само признал, ами и станал много агресивен, тръгнал към нея заплашително и тя, усещайки се в опасност, стреляла, без да се замисли. Само че той не паднал, а продължил към нея, така че стреляла още веднъж. Твърди, че не го е направила преднамерено, а съвсем инстинктивно, защото била ужасена. Белият бус е вътре, под един брезент. Флора каза, че го ползвал, за да превозва мотоциклетите, които реставрирал. В огнището и в кухнята открихме брашно в чували „Мантекадас Саласар“, освен колекцията от ужаси, която е държал на тавана.
Амая въздъхна дълбоко, затваряйки очи.
Десет часа по-късно.
Амая отиде на погребението на Йоана Маркес, смесвайки се с хората, и се помоли за вечен покой на душата й.
Четирийсет и осем часа по-късно.
Амая получи обаждане от лейтенант Падуа.
— Опасявам се, че ще трябва да дадете показания за вашия информатор. В пещерата, която ни посочихте, колегите от горската служба са открили човешки кости с различен размер и произход. По броя им предполагат, че има останки от близо дванайсет трупа, които са били нахвърляни безразборно във вътрешността на пещерата. Според съдебния лекар някои са там от над десет години, а по всички има следи от човешки зъби. Знам какво ще ме попитате и отговорът е да — съвпадат с ухапването от трупа на Йоана, и не — не съвпадат с отливката от зъбите на Виктор Оярсабал.
Петнайсет дни по-късно, в деня на излизането на книгата й „Приготвено с вкус“, съдията оттегли всички обвинения от Флора и тя реши да си вземе дълга почивка на Коста дел Сол, докато Росаура поемаше ръководството на „Мантекадас Саласар“. Продажбите ни най-малко не намаляха, напротив. Само за няколко седмици Флора се бе превърнала в нещо като местна героиня. В крайна сметка в долината винаги бяха уважавали жените, които правеха каквото трябваше.
Осемнайсет дни по-късно доктор Такченко се обади на Амая.
— Госпожо инспектор, ще се окаже, че в крайна сметка сте имали право — джипиесите на френската служба за наблюдение са засекли преди петнайсет дни присъствието на женска на около седем години, която явно се е объркала и е слязла чак до долината. Но няма за какво да се тревожите. Линет вече е обратно в Пиренеите.
Един месец по-късно.
Цикълът й не дойде. И на следващия месец не дойде, и на по-следващия…
Благодарности
Искам да благодаря за таланта и отзивчивостта на всички хора, които помогнаха този роман да стане реалност.