— И смятате, че момичетата биха се качили при случаен човек? — попита Йонан.
— Може би не в Памплона — поясни Ириарте, — но в малкия град е нормално, виждат те, че чакаш автобуса, някой местен спира и те пита накъде си. Ако си му на път, те качва, не е никак странно. И се обзалагам, че е някой от техния град, който ги познава от малки и на когото имат достатъчно доверие, за да се качат в колата му.
— Добре. Бял мъж, между трийсет и четирийсет и пет годишен, може би малко повече. Вероятно живее с майка си или при възрастните си родители. Може би е възпитаван много строго или тъкмо обратното, отраснал е без надзор и сам си е създал модел за морално поведение, който сега прилага върху другите. Може да е претърпял насилие в детството си или по някаква причина да не е имал истинско детство, може родителите му да са починали. Искам да намерите всеки мъж, регистриран за насилие, ексхибиционизъм, воайорство… Разпитайте двойките, които ходят там, дали знаят, или са чували за подобен случай. Имайте предвид, че тези престъпници не се появяват от нищото, а еволюират с времето. Търсете хора, които са изгубили семействата си по жесток начин, сираци, жертви на тормоз, самотници. Разпитайте всеки, регистриран за насилие и тормоз в района. Искам всичко в базата данни на Йонан, а докато не разполагаме с друго, ще продължим със семействата, приятелите и най-близките познати. В понеделник е погребението на Ан. Ще приложим същата процедура като при Аиноа и поне ще имаме материал за сравнение. Направете списък с всички мъже, които присъстват на двете погребения и отговарят на профила. Монтес, няма да е зле да говорите с приятелите на Карла, за да проверим дали някой е снимал на видео опелото или погребението с мобилния си телефон, или е правил снимки. Това ми хрумна, когато Йонан каза, че приятелките на Аиноа не спирали да плачат и да говорят по телефона. Тийнейджърите не мърдат никъде без телефон, проверете. — Тя нарочно изпусна думата „моля“. — Сабалса, бих искала да говоря с някой от жандармерията или от горската служба. Йонан, искам цялата информация, която можеш да откриеш за мечки в долината, документирани сигнали… Знам, че в момента следят няколко с джипиес, да видим какво ще ни кажат. И ако някой открие нещо, искам да ме информирате денонощно, това чудовище е някъде там и нашата работа е да го хванем.
Докато другите полицаи излизаха, Ириарте се доближи до Амая.
— Госпожо инспектор, елате в кабинета ми, търсят ви от главното управление в Памплона.
Амая отиде на телефона.
— Опасявам се, че все още нямам добри новини, господин началник. Разследването напредва с възможно най-голяма скорост, но се страхувам, че убиецът действа по-бързо от нас.
— Добре, госпожо инспектор. Смятам, че съм поверил разследването на най-подходящия човек. Преди час ми се обади един приятел, свързан с вестник „Диарио де Навара“. Утре ще публикуват интервю с Мигел Анхел де Андрес, гаджето на Карла Уарте, който беше в затвора по обвинение в убийство. Както знаете, пуснат е на свобода. Няма нужда да ви обяснявам какво говори по наш адрес, но не това е най-лошото — в хода на интервюто журналистът намеква, че в долината има сериен убиец и че Мигел Анхел де Андрес е бил освободен, след като се е доказало, че убийствата на Карла и Аиноа са свързани. Отгоре на всичко утре ще се разгласи убийството на последното момиче, Ан… — той като че ли четеше отнякъде — Урбису.
— Арбису — поправи го Амая.
— Ще ви изпратя по факс копие от статиите, във вида, в който ще излязат утре. Предупреждавам, че няма да ви харесат, отвратителни са.
Сабалса се върна с два листа с отпечатан текст, в който някои фрази бяха подчертани.
„Мигел Анхел де Андрес, прекарал два месеца в затвора в Памплона по обвинение в убийството на Карла Уарте, твърди, че полицията свързва случая със скорошните убийства на млади момичета в долината на Бастан. Убиецът ги съблича голи, а върху труповете са открити косми с неустановен произход. Един страховит господар на гората сее смърт в своите владения. Един кръвожаден басахаун.“
Статията за убийството на Ан бе озаглавена „Ново престъпление на басахауна?“.
11
Величествената гора на Бастан, която преди намесата на човешка ръка се бе състояла от букови горички по билата, дъбове в подножието и кестени, ясени и лески по средата, сега бе почти изцяло завзета от букове, които властваха деспотично над останалите дървета. Трева и храсти от жълтуга, пирен и бръшлян образуваха килима, върху който бяха стъпвали поколения бастанци, същинска сцена на загадъчни събития, сравнима само с резервата Ирати, сега осквернен от ужаса на убийствата.