— Удивително — каза Джеймс. — Разкажи ми още.
— Има и един дух, като онези, които се появяват в приказките от „Хиляда и една нощ“ — могъщ, капризен и ужасен, който на всичкото отгоре е жена и се казва Мари. Тя живее в пещерите и скалите, винаги високо в планината. Мари се явява много често в предхристиянската епоха, символизира майката природа и мощта на земята. Защитава реколтата и раждащия добитък и покровителства плодородието не само на земята и при добитъка, но и в семейството. Дух, господарка на природата, а за някои мрачен и капризен демон, способен да приема всевъзможни земни форми — на клон, скала, дърво, които винаги леко напомнят на жена, на царствена, красива и елегантно облечена дама. Така ни се представя и никога не знаеш, че е тя, докато не си отиде.
Джеймс се усмихваше възхитен и Рос продължи:
— Има много убежища, придвижва се с летене от Аия до Амбото, от Чиндоки до тук. Живее на места, които отвън приличат на скали, зъбери и пещери, но вътре тайни проходи отвеждат до нейните покои, разкошни и великолепни, отрупани с богатства. Ако искаш да я помолиш за услуга, трябва да отидеш до входа на пещерата й и да оставиш там дар. Ако желанието ти е да се сдобиеш с дете, има едно място със скала във формата на жена, където Мари понякога се явява, за да наглежда пътя. Трябва да отидеш там и да оставиш на скалата камъче, което си донесъл от прага на своята къща. След като оставиш своя дар, трябва да се отдалечиш, без да се обръщаш, и да вървиш по обратния път, докато вече не можеш да видиш скалата или входа на пещерата. Прекрасна история.
— Така е — промълви Джеймс, все още под въздействието на приказната атмосфера.
— Легенди — уточни скептично Амая.
— Сестричке, не забравяй, че легендите се базират на вярвания, които са се съхранили с векове.
— Само сред наивните селяци.
— Амая, не мога да повярвам, че говориш така. Баско-наварската митология е записана в уважавани документи и трактати, като този на отец Барандиаран, който не е бил точно наивен селяк, а изтъкнат археолог. Някои от тези древни обичаи са се запазили до наши дни — в южната част на Навара, в Ухуе, където жените, които искат да станат майки, отиват на поклонение с камъче от къщи. Там го оставят върху голяма купчина с камъни и отправят молитви към местната дева. Има данни, че жените ходели на поклонение там още преди да бъде построен параклисът, като тогава хвърляли камъните в една естествена пещера, нещо като дълбок рудник или мина. Ефикасността на ритуала е доказана. Кажи ми какво католическо, християнско или логично има в това, да носиш камък от къщи и да помолиш Мари да те дари с дете? Много е възможно Католическата църква поради невъзможността да прекрати този тип обичаи, така вкоренени сред населението, да е решила, че е по-добре да вдигне там параклис и да превърне езическия ритуал в католически, както вече е била направила с Нощта на Сан Хуан и Коледа.
— Това, че Барандиаран е записал тези обичаи, означава само че са били много разпространени, а не че са верни — възрази Амая.
— Но, Амая, кое е важното в крайна сметка, че нещо е вярно или че толкова хора вярват в него?
— Това са народни поверия, обречени да изчезнат. Нима смяташ, че в ерата на мобилния телефон и интернета някой ще приеме тези, признавам, красиви истории за достоверни?
Енграси се прокашля леко.
— Нямам намерение да те обидя, лельо — каза Амая, сякаш търсейки извинение.
— В днешните технологични времена има недостиг на вяра. А и кажи ми за какво служи целият този прогрес, след като не може да попречи на едно чудовище да убива момичета и да захвърля телата им в реката? Повярвай ми, Амая, светът не се е променил чак толкова, а си е все същото понякога мрачно място, в което злите духове дебнат сърцето ни, в което морето поглъща цели кораби, без да остане и следа от тях, и където има жени, които отправят молитви, за да заченат. Докато има мрак, ще има и надежда, и тези вярвания ще запазят своята стойност и ще бъдат част от живота ни. Чертаем кръст над тестото за хляба, поставяме цвят от трънова гулия[5] на входната врата, за да предпазва къщата от зло; други окачват подкова, германските фермери боядисват оборите в червено и рисуват звезди по тях. Водим животните да ги благославя свети Антоний или се молим на свети Влас да ни пази от настинка… Сега може да изглежда глупост, но в началото на миналия век избухнала епидемия от грип, която опустошила Европа и която тръгнала оттук. Миналата зима, след тревогата, която се вдигна покрай грип А, държавите изхарчиха милиони за ненужни ваксини. Винаги сме искали помощ и закрила, когато сме били изложени на произвола на природните сили, и до неотдавна изглеждаше необходимо да живеем в единство с тях, с Мари или със светците и девите, които са дошли с християнството. А когато настъпят мрачни времена, старите рецепти продължават да действат. Както когато няма ток и претопляш млякото в канче на огъня, вместо да използваш микровълновата. Трудно? Сложно? Може, но работи.