— Да, госпожице — усмихна се Енграси, виждайки растящия й интерес. — Носеше ловджийски дрехи, целите подгизнали и оплескани с кал, и бе дошъл направо с пушката, прибрана в кожения калъф. Направи ми впечатление, понеже както казах, беше зима и се стъмваше рано, бе твърде късно, за да се връща от лов, дрехите му бяха мокри, макар да не бе валяло в последните дни, а и лицето му бе бледо и променено, сякаш бяха размили чертите му, заливайки ги с ледена вода. Аз знаех, че е запален ловец, засичала го бях да слиза с колата си от планината предобед, но никога не носеше ловджийски дрехи в града… Нали знаеш как са го наричали винаги.
— Дендито — промълви Амая.
— Дендито, точно така. Та дендито бе с кални панталони и ботуши, а когато му подадох чаша чай от лайка, видях, че целите му ръце са изподрани, а ноктите му са по-черни от на въглищар. Изчаках го сам да заговори, това дава най-добър резултат.
Амая кимна.
— Той дълго стоя мълчаливо, вперил празен поглед в дъното на чашата. После отпи дълга глътка, погледна ме в очите и заяви с цялата елегантност и възпитание, които винаги е демонстрирал: „Енграси, надявам се да ме извиниш, че се явявам така в дома ти“. Огледа се наоколо, сякаш чак сега осъзнаваше къде се намира всъщност. „За всичките години, през които те познавам, никога не съм идвал да те търся.“ Разбрах, че иска да каже „за съвет“. Кимнах бавно, очаквайки да продължи. „Предполагам, че посещението ми те изненадва, но просто не знаех къде да отида и си помислих, че може би ти…“ Подканих го да продължи, докато накрая изплю камъчето: „Тази сутрин видях басахаун в гората“.
17
На таблото в полицейския участък висеше схема с диаграми на Вен, чийто център заемаха снимките на трите момичета. Йонан не спираше да рови из съдебните доклади, докато Амая отпиваше на малки глътки от чашата, която бе обгърнала с ръце в опит да се стопли. Взираше се в таблото почти като хипнотизирана, сякаш чрез вглеждането в тези лица и думи щеше да извлече от тях еликсир, живата същност на душите, липсващи зад мъртвите очи на момичетата.
— Инспектор Саласар — повика я Ириарте.
Виждайки сепването й, мъжът се усмихна, а Амая си помисли, че е мил човек, с този негов кабинет, отрупан с календарчета на Деви и снимки на жена му и сюрия русички хлапета, широко захилени пред обектива — очевидно наследили косата на майка си, защото тази на Ириарте бе оскъдна, черна и много тънка.
— Получихме токсикологичния доклад на Ан. Канабис и алкохол.
Амая тихо препрочете записките си.
— Петнайсетгодишна, младежка католическа организация, отлични оценки. Баскетболен отбор, клуб по шахмат, карта за библиотека. В стаята й розова завивка, плюшени мечета, сърца и романи на Даниел Стийл. Нещо не ми се връзва — каза тя, вдигайки поглед към Сабалса.
— На мен също, така че тази сутрин говорихме с няколко нейни приятелки и тяхната версия е доста различна. Ан е живяла двойствен живот, за да се хареса на родителите си и да ги заблуди. Според тях е пушела трева, пиела е, а понякога е вземала и по-силни неща. Висяла с часове в социалните мрежи и качвала в интернет доста смели снимки — по думите им обожавала да си показва гърдите на уебкамера. Чета дословно: „Преструваше се на ангел, а беше такава мръсница, че дори имаше връзка с женен мъж“.
— С женен мъж ли? Кой? Това може да се окаже много важно… Казаха ли ви нещо за него?
— Твърдят, че не знаят нищо, или пък не искат да кажат. Доколкото разбрах, връзката им била от няколко месеца, но тя възнамерявала да го зареже. Казвала, зачете се той, че „пичът започва да хлътва и вече не е интересно“.
— Господи, Ириарте, мисля, че напипахме следата — тя не е искала да продължи и той я е убил, а може би е поддържал и някаква връзка с Карла и Аиноа…
— С Карла може би. Аиноа е била девствена, била е едва на дванайсет години.
— Може да е опитал и когато е получил отказ… Е, признавам, че е леко изсмукано от пръстите, но може да го проучим. Знаем ли поне дали е местен?
— Според момичетата почти със сигурност е, макар че може да е и от някое близко населено място.
— Трябва да открием този тип, който си пада по момиченца. Издействайте съдебна заповед за изземване на компютъра, записките и дневниците, които би могло да има в дома на момичето, претърсете шкафчето й в училище, потърсете родителите и поискайте разрешение да разговаряте с всичките й приятелки, посетете ги по домовете… И само с цивилно облекло, последното, което искам, е да събудим подозрение сред хората, които трябва да съдействат. И, инспекторе — погледна тя Ириарте, — за момента нито дума на родителите на Ан, очевидно е, че не са знаели нищо за двойствения живот на дъщеря си.