Без да спира да хлипа, той избърса сълзите си, докато кимаше.
— Разкажи ми за Карла. Каква беше тя?
— Карла беше страхотна, жестоко гадже, много красива, много отворена, с много приятели…
— Как се запознахте?
— В училище, после аз го зарязах и започнах работа… Преди тази случка с брат ми правехме битумни покриви. Вървеше добре, печелехме хубави пари — кофти работа, но пък добре платена. Тя все още учеше, макар че повтаряше класа и искаше да се махне. Техните обаче се заинатиха и тя ги послуша.
— Спомена, че е имала много приятели, а дали се е виждала с друг? С други момчета?
— Не, не, няма такова нещо — каза той с нов прилив на енергия и смръщени вежди, — тя си беше с мен.
— Откъде си толкова сигурен?
— Сигурен съм. Питайте приятелките й, беше луда по мен.
— Правехте ли секс?
— И още как — отвърна той ухилено.
— Когато са намерили трупа на Карла, е имало следи от зъбите ти на едната й гърда.
— Още тогава обясних. С Карла така го правехме, тя така обичаше, аз също. Добре, харесвахме по-грубия секс, и какво от това? Не съм я удрял или нещо подобно, бяха просто игрички.
— Казваш, че е обичала грубия секс, но въпреки това признаваш — намеси се Йонан, гледайки бележките, — че в онази нощ не е искала да го правите и че си се разсърдил заради това. Има нещо, което не се връзва, не мислиш ли?
— Беше заради дрогата, в един момент ставаше като машина, а после я хващаше параноята и казваше, че не иска… Разбира се, че се разсърдих, но не съм я насилвал и не съм я убил, беше ни се случвало и друг път.
— И друг път ли си я свалял от колата и си я зарязвал сама в планината?
Мигел Анхел му хвърли бесен поглед и преглътна, преди да отговори.
— Не, това беше за първи път. Но не съм я свалял от колата, тя сама офейка и не искаше да се качи, въпреки че я помолих… Докато не ми писна и си тръгнах.
— Одрала те е по врата — каза Амая.
— Вече казах, че така й харесваше; понякога ми съсипваше целия гръб. Приятелите ни могат да го потвърдят. Миналото лято, докато бяхме на плаж, видяха белезите от ухапвания по раменете ми, много й се смяха и я нарекоха вълчица.
— Кога за последно имахте сексуални отношения преди онази нощ?
— Предполагам, че предния ден, винаги когато се виждахме, го правехме. Нали ви казах, че беше луда по мен.
Амая въздъхна и се изправи, махвайки към пазача.
— Само още нещо. Бръснеше ли си пубиса?
— Пубиса? Искате да кажете оная работа?
— Да, оная работа — каза Амая невъзмутимо. — Бръснеше ли се?
— Да, оставяше само една лентичка — ухили се той, — точно отпред.
— Защо го правеше?
— Нали ви казах, че и двамата така обичахме. Много ми харесваше…
Докато се запътваха към вратата, Мигел Анхел се изправи.
— Госпожо инспектор!
Пазачът му направи знак да седне. Амая се обърна към него.
— Защо идвате точно сега?
Инспекторката погледна Йонан, преди да отговори, замисляйки се дали това наперено хлапе заслужава обяснение. Накрая прецени, че да.
— Защото откриха още едно мъртво момиче и нейният случай напомня малко на този на Карла.
— Така си и знаех! Виждате ли? Кога ще изляза от тук?
Амая му обърна гръб и тръгна към изхода, преди да отговори.
— Ще разбереш.
4
Амая гледаше през прозореца, когато залата започна да се пълни зад гърба й, и докато слушаше тътренето на столовете и жуженето на разговорите, опря ръце на замъгленото от дъха й стъкло. Студът й напомни за упорстващата зима и за влажната сива Памплона в този февруарски следобед, когато светлината бързо се плъзваше към нищото. Усещането я изпълни с носталгия по лятото, което беше толкова далеч, че сякаш бе от друг свят, една топла и светла вселена, в която нямаше мъртви момичета, захвърлени в леденото корито на реката.
Йонан й подаде чаша кафе с мляко. Тя му благодари с усмивка и обгърна чашата с две ръце с напразната надежда горещата течност да стопли вкочанените й пръсти. Седна и изчака, докато накрая Монтес затвори вратата и глъчката наоколо стихна.
— Фермин? — каза Амая, подканвайки инспектор Монтес да започне.
— Бях в Елисондо, за да говоря с родителите на момичетата и с пастира, който е намерил тялото на Карла Уарте. От родителите не научих нищо — тези на Карла казват, че не харесвали компанията на дъщеря си, че приятелите й непрекъснато излизали и пиели, и са убедени, че убиецът е Мигел Анхел. Една подробност — подали са сигнал за изчезването й чак на четвърти януари, а предвид факта, че момичето е излязло от къщи на трийсет и първи… Оправдават се, че навършвала осемнайсет на първи, че мислели, че се е изнесла от къщи, както често заплашвала, и че чак когато се свързали с приятелките й, разбрали, че не са я виждали от дни. Родителите на Аиноа Елисасу са в шок, намират се в Памплона, в Института по съдебна медицина, и очакват да получат тялото след аутопсията. Дъщеря им била чудесно дете и нямат обяснение как някой може да й е причинил това. Брат й също не ни беше от голяма полза, обвинява се, че не е съобщил по-рано. Приятелките й от Елисондо казват, че първо били у една от тях, после излезли на разходка в градчето, и че в един момент Аиноа видяла колко е часът и бързо си тръгнала. Никой не я изпратил, защото спирката била много близо. Не помнят край тях да се е навъртал подозрителен човек, не са се карали с никого, Аиноа не е имала приятел и не е флиртувала с момчета. По-интересен беше разговорът с пастира, Хосе Мигел Аракама, доста колоритен образ. Придържа се към първите си показания, но най-важно е нещо, което си спомнил няколко дни по-късно, една подробност, на която не обърнал внимание в онзи момент, защото изглеждало, че няма връзка с намерения труп.