— Ще изплюеш ли камъчето най-сетне? — не се стърпя Амая.
— Тъкмо ми разказваше, че в онзи район ходели много двойки, от които мястото приличало на кочина — хвърляли фасове, бутилки от бира, използвани презервативи и даже чорапогащи и бикини, когато изведнъж изтърси, че някакво момиче си било забравило дори чифт нови официални обувки, червени на цвят.
— Описанието съвпада с обувките, които е носила Карла Уарте в новогодишната нощ и които не са били открити до трупа — добави Йонан.
— И това не е всичко. Сигурен е, че ги е виждал на първи януари. На този ден работел и макар да не е водил овцете на водопой на това място, ясно видял обувките. Според собствените му думи стояли там така, сякаш някой ги бил оставил нарочно, все едно е легнал да спи или е влязъл да се къпе в реката — завърши инспекторът, като поглеждаше в записките си.
— Значи, когато са открили трупа на Карла, не са намерили обувките? — каза Амая, дочитайки доклада.
— Някой ги е взел — уточни Йонан.
— И то убиецът. Изглежда, че ги е оставил там, за да маркира зоната — каза Монтес, разсъждавайки за миг върху тази идея, след което продължи: — Иначе и двете момичета са учели в гимназията в Лекарос, но дори да са се познавали по физиономия, нещо твърде вероятно, не са имали никаква връзка — различни възрасти, различни приятели… Карла Уарте е живяла в квартал „Анчаборда“. Саласар, ти сигурно го знаеш. — Амая кимна. — Аиноа е живяла в съседното село.
Монтес се наведе над бележките си и Амая забеляза някаква мазна субстанция по главата му.
— Монтес, какво е това на косата ти?
— Гел — отвърна той, прокарвайки ръка по тила си. — Фризьорът ми го сложи. Може ли да продължим?
— Разбира се.
— За момента горе-долу е това. Какво открихте вие?
— Разговаряхме с приятеля на Карла — отговори Амая, — който сподели много интересни неща, като например това, че гаджето му харесвало грубия секс, с драскане, хапане и шамари, факт, потвърден от нейните приятелки, които обичали да си разказват сексуалните си подвизи до най-малката подробност. Което би обяснило драскотините и ухапването по едната й гърда. Придържа се към старите си показания: че девойката била доста лабилна заради наркотиците, които вземала, и че буквално била изпаднала в параноя. Това съвпада с токсикологичния доклад. Каза ни още, че Карла Уарте редовно бръснела срамните си косми, което би обяснило факта, че не се намери следа от такива на местопрестъплението.
— Шефке, получихме снимките от местопрестъплението на Карла Уарте.
Йонан ги постави върху масата и всички се струпаха около Амая, за да ги разгледат. Тялото на Карла бе открито в район с придошли речни води. Червената празнична рокля и бельото в същия цвят бяха разкъсани от гърдите до слабините. Кордата, с която бе удушена, не се виждаше на снимката поради силно отеклата шия. От единия й крак висеше нещо полупрозрачно, което отначало тя взе за парче кожа, но после разпозна като скъсан чорапогащник.
— Доста добре е запазена като за пет дни на открито — отбеляза един от експертите, — вероятно заради студа. През онази седмица температурите не надвишаваха шест градуса дневно, а нощем често падаха под нулата.
— Забележете положението на ръцете — каза Йонан. — Обърнати нагоре, като при Аиноа Елисасу.
— В новогодишната нощ Карла е носела къса червена рокля с презрамки и бял жакет от изкуствена кожа с косъма навън. Жакетът не е открит — прочете Амая. — Убиецът е разкъсал дрехите от деколтето надолу, отгръщайки бельото и краищата на роклята от двете й страни. От слабините липсват неправилно парче кожа и тъкан с размер около десет на десет сантиметра.