— Ако убиецът е оставил върху пубиса на Карла една от онези сладки, това би обяснило защо животните са я гризали само там.
— А защо не са хапали Аиноа? — попита Монтес.
— Нямало е време — отвърна доктор Сан Мартин, влизайки в залата. — Инспектор Саласар, прощавайте за закъснението — добави той и седна.
— А нас, останалите, кучета ни яли — промърмори Монтес.
— Животните пият вода на разсъмване. За разлика от първото момиче, Аиноа е престояла там едва няколко часа. Нося доклада от аутопсията, както и доста новини. Двете са умъртвени по абсолютно идентичен начин, чрез удушаване с корда, която е стягана с изключителна сила. Нито една не се е съпротивлявала. Дрехите и на двете са срязани с много остър предмет, който е оставил повърхностни порезни рани по кожата на гърдите и корема им. По всяка вероятност срамното окосмяване на Аиноа е било обръснато със същия остър предмет, след което е разпръснато край трупа. Върху пубиса е оставена сладка.
— Чанчигори — уточни Амая, — типична е за региона.
— Върху тялото на Карла Уарте не е намерена курабийка. Въпреки това, съгласно вашите нареждания, госпожо инспектор, изследвахме дрехите и открихме следи от захар и брашно, подобни на онези от сладката, открита върху тялото на Аиноа Елисасу.
— Може момичето да я е яло за десерт и върху дрехите му да са останали трохи — каза Йонан.
— Не и у тях, вече проверих — обади се Монтес.
— Не е достатъчно, за да ги свържем — каза Амая и ядосано хвърли писалката си върху масата.
— Мисля, че имаме нещо за вас, госпожо инспектор — каза Сан Мартин, смигвайки на своя асистент.
— Какво още чакате, доктор Сан Мартин? — попита Амая, ставайки на крака.
— Мен — отговори началникът на полицията, влизайки в залата. — Моля ви, не ставайте. Доктор Сан Мартин, кажете онова, което споделихте с мен.
Асистентът на съдебния лекар закачи на таблото графика с няколко цветни колони и цифрови скали, очевидно сравнителен анализ. Сан Мартин се изправи и заговори с гласа на човек, свикнал да не му възразяват.
— Проведените анализи потвърждават, че кордите, използвани при двете престъпления, са идентични. Макар заключението все още да не е категорично. Става дума за найлонов канап, с широка употреба в животновъдството, строителството, търговията на едро. Местно производство е и се продава в железарии и в големите хипермаркети — той направи драматична пауза, усмихна се и продължи, поглеждайки първо началника, а след това Амая. — Категоричен е обаче фактът, че двете парчета са с еднакви краища и произлизат от една и съща ролка — завърши той, докато показваше две снимки с висока резолюция, на които се виждаха две парчета от една и съща нишка, срязани точно по средата. Амая седна бавно, без да откъсва очи от снимките.
— Имаме си сериен убиец — прошепна тя.
Вълна от сдържано въодушевление премина през залата. Нарастващият шепот секна изведнъж, когато началникът взе думата.
— Инспектор Саласар, вие казахте, че сте от Елисондо, нали?
— Да, господине, цялото ми семейство живее там.
— Мисля, че познаването на района и някои специфики на случая, добавени към добрата ви подготовка и опит, ви правят подходяща за ръководител на разследването. Освен това престоят ви във ФБР в Куонтико може да ни бъде от голяма полза. Изглежда, имаме сериен убиец, а там сте работили задълбочено с най-добрите в тази област… Методи, психологически профили, предистория… Накратко, вие поемате случая. Ще получите цялото съдействие, което ви е нужно, както тук, така и в Елисондо.
Началникът махна за довиждане и излезе от залата.
— Честито, шефке — каза Йонан, протягайки ръка с широка усмивка.
— Поздравления, инспектор Саласар — каза Сан Мартин.
Амая не можа да не усети омразата, с която Монтес безмълвно я гледаше, докато останалите полицаи идваха да я поздравят. Успя все пак да се измъкне от потупванията по рамото.
— Заминаваме за Елисондо утре сутринта, искам да присъствам на опелото и на погребението на Аиноа Елисасу. Както разбрахте, там имам роднини, така че сигурно ще остана. Вие — каза тя, обръщайки се към екипа си, — може да пътувате всеки ден, докато приключи разследването, разстоянието е само петдесет километра и пътят е добър.
Преди да излезе, Монтес се приближи до нея и каза леко презрително:
— Не разбрах само едно. Трябва ли да ви наричам „шефке“?
— Фермин, не ставай смешен, това е нещо временно и…