— Не се насилвайте, шефке. Чух началника, ще получите цялото ми съдействие — каза той, после козирува с насмешка и излезе от залата.
5
Амая крачеше разсеяно през старата част на Памплона на път към къщи — живееше в стара реставрирана сграда на централната улица „Меркадерес“. През трийсетте години на партера бе имало работилница за чадъри „Исагире“ и там все още стоеше старата рекламна табела „Качество и престиж в ръцете ви“. Джеймс твърдеше, че е избрал къщата главно заради пространството и светлото ателие, идеални за работата му на скулптор, но Амая знаеше, че причината, която бе накарала мъжа й да купи тази къща в самия център на надбягването с бикове, бе същата, която го бе довела в Памплона. Като хиляди други американци, и той изпитваше непреодолима страст към фестивала „Сан Фермин“, Хемингуей и този град; страст, която тя намираше за почти детинска, а той й се отдаваше всяка следваща година, когато дойдеше време за празника. За нейно облекчение Джеймс не участваше в надбягването, но извървяваше ежедневно осемстотин и петдесетте метра път от хълма Санто Доминго до площада, запомняйки всеки завой, всяко препятствие, всяко паве. Амая искрено се забавляваше, като го гледаше как всяка година грейва с наближаването на празника, как вади от шкафа белите си дрехи и упорито твърди, че трябва да си купи ново червено шалче, въпреки че вече имаше над сто. Когато се запознаха, той бе вече от няколко години в Памплона; живееше в хубав апартамент в центъра и държеше под наем работно ателие близо до общината. Когато решиха да се оженят, Джеймс я заведе да види къщата на „Меркадерес“ и тя й се стори чудесна, макар и твърде голяма и скъпа. Това не бе проблем за Джеймс, който още тогава започваше да се радва на сериозен престиж в артистичния свят, а и произлизаше от богато семейство на производители на работни облекла в САЩ. Купиха къщата, Джеймс разположи ателието си в старата работилница и двамата си обещаха да я напълнят с деца, когато повишат Амая до инспектор в отдел „Убийства“.
От повишението бяха минали четири години, празнуваха „Сан Фермин“ всеки юли, Джеймс ставаше все по-известен в артистичните кръгове, но децата все не идваха. Амая постави ръка на корема си с несъзнателен жест на закрила и копнеж. Ускори крачка, за да задмине група румънски емигрантки, които се караха на улицата, и се усмихна, когато видя светлината от ателието му през пролуките на входната врата. Погледна колко е часът — наближаваше десет и половина, а той още работеше. Отвори входната врата, остави ключовете на старинната маса, която служеше за бюфет, и влезе в ателието, минавайки през някогашния вестибюл на къщата. Тук все още бяха запазени оригиналният под от обли камъни и една вратичка, която водеше към задънен коридор, използван навремето за съхранение на вино и зехтин. Джеймс миеше парче сив мрамор във вана със сапунена вода. Усмихна се, когато я видя.
— Дай ми секунда да извадя материала от водата и съм твой.
След което постави мрамора върху една решетка, покри го с парче плат и си избърса ръцете в бялата готварска престилка, с която обикновено работеше.
— Как си, любов моя? Уморена?
Обгърна я с ръце и тя почувства как се отпуска, както винаги когато я прегръщаше. Вдиша аромата му през блузата, без да бърза с отговора.
— Не съм уморена, но беше странен ден.
Той се отдръпна леко, за да я погледне.
— Разкажи ми.
— Онази история с момичето от моя град. Излиза, че случаят доста прилича на друг случай отпреди месец, пак в Елисондо, и се доказа, че между тях има връзка.
— Каква връзка?
— Явно убиецът е един и същ.
— Боже, значи, там има някакъв изрод, който убива момичета.
— Почти деца, Джеймс. Освен това началникът ми възложи да водя разследването.
— Честито, госпожо инспектор — поздрави я той с целувка.
— Не всички се зарадваха така, не и Монтес. Мисля, че доста се ядоса.
— Не го приемай лично, нали познаваш Фермин. Свестен човек е, но преживява труден момент. Ще му мине, той те уважава.
— Кой знае…
— Аз знам, уважава те. Повярвай ми. Гладна ли си?
— Има ли нещо за ядене?
— Естествено. Шеф Уексфорд е приготвил специалитета на заведението.
— Умирам си да го опитам. И какъв е той? — попита Амая през смях.
— Как така какъв? И питаш. Спагети с гъби и бутилка розе.
— Докато отваряш бутилката, ще се изкъпя.
Целуна мъжа си и се запъти към банята, за да си вземе душ. Пусна водата, затвори очи и държа лицето си под душа няколко минути; после опря ръцете и челото си на плочките, които й се сториха ледени от контраста, и усети как струята се плъзва по врата и гърба й. Днешните събития се бяха развили мълниеносно и не бе имала време дори да осмисли последствията, които този случай щеше да има за кариерата и близкото й бъдеще. Лъхна я студен въздух, когато Джеймс влезе под душа. Не помръдна, наслаждавайки се на горещата вода, която сякаш отнасяше със себе си в канала всяка логическа мисъл. Джеймс застана зад нея и бавно я зацелува по раменете. Амая наклони глава, откривайки врата си с жест, който винаги й бе напомнял старите филми за граф Дракула, в които наивните и непорочни жертви се предаваха на вампира, оголвайки врата си до рамото и притваряйки очи в очакване на свръхестествена наслада. Джеймс я целуна по шията, притискайки тялото си към нея, и я обърна, търсейки устните й. Както винаги, допирът до устните му бе достатъчен, за да прогони в най-дълбокото кътче на съзнанието й всяка мисъл, различна от мисълта за него. Погали жадно тялото на мъжа си, наслаждавайки се на допира до гладката му стегната плът, и се остави да я целува нежно.