— Ама какво е това! — обърка се тя.
Пред ужасения й поглед пламъците запращяха в синтетичната коса на Пупет. Окса я сграбчи инстинктивно — глупава идея! — за която съжали веднага, щом усети как горящият найлон опари пръстите й… Захвърли я и едва се сдържа да не извика от болка… Задуха в косите на куклата — втора глупава идея! — защото огънят още по-буйно се разгоря, бързо обхвана дървената ламперия, до която беше опряно бюрото, и във въздуха се разнесе лютив и обезпокоителен дим. С разтуптяно до болка сърце, Окса прецени, че единственият изход бе да угаси пожара с водата от вазата с цветя, късмет, че баба й я беше донесла сутринта. Тя се строполи на леглото задъхана. Чувстваше се ужасно зле и коремът отново я присви. Превиваше се от болка, гаденето премина в силен световъртеж. Затвори очи, изпадна в несвяст и забрави за всичко наоколо.
— О, не… — изстена тя, захлупвайки главата си с възглавницата.
Когато се събуди, първото нещо, което видя, беше кукличката. През тази странна нощ Пупет бе платила най-тежкия данък… Бе останала с едно око, пълното й с пяна тяло беше изкормено и — о, ужас! — от рижавата й коса бяха останали само няколко опърлени кичура!
— Какво направих! Какво направих! Изгорих Пупет! — изплака Окса и закърши ръце, когато ясно осъзна какво бе станало.
Защото сега беше будна и явно не сънуваше. Не беше плод на въображението й, нито идеше от обърканата й глава. Нещо се бе случило, нещо съвсем реално. Нещастната Пупет лежеше безжизнена на бюрото, оплешивяла, обгоряла, със стопена пластмасова усмивка. Окса дълго не откъсваше очи от старата си играчка с прекършена съдба и се почувства ужасно засрамена. Не просто засрамена. Беше изплашена. Развълнувана. Удивена. Най-вече удивена…
6
Трудна сутрин
ЧУК, ЧУК, ЧУК!
— Окса, ще закусваш ли с мен?
Окса се сепна: баба й бе почукала три пъти лекичко на вратата. Ресторантът трябваше да се открие след няколко дни, родителите й бяха работили до късно и сега навярно още спяха.
— Добре, бабо! Веднага идвам!
Убедена, че се е превърнала в чудовище, тя се втурна към окаченото на вратата на гардероба огледало и внимателно се огледа, като опипа всяка частичка на лицето си. Очите й си бяха същите — пепелявосиви. Бузите — същите, скулите — високи, изпъкнали. Устните — очертани. Зъбите — кривички. Трапчинките, които се явяваха, когато се усмихваше или се нацупваше — същите. Косите й — подстригани на каре. Нищо не се беше променило, беше си както предната вечер. Само дето изглеждаше уморено. При все това… Облече бързо плисираната пола и ризата. Бави се в банята не повече от минутка, колкото да дръпне един гребен и да наплиска лицето си със студена вода.
Тръгна към кухнята, но една мисъл я накара стремглаво да се върне: положението в стаята й! Никой и за нищо на света не биваше да види опушената стена и обгорялата кукла! Окса трескаво затършува за дебелия черен флумастер, който се бе приземил кой знае къде, когато в опита да предотврати пожара, помете с опакото на ръката всичко от бюрото. Намери го под гардероба, взе парче картон, написа обява и я закачи на вратата отвън.
СТАЯТА Е В РЕМОНТ
Влизането е абсолютно забранено
под страх от МНОГО тежко наказание!!!
По време на закуската Окса мълчеше. Беше в шок. Тя, Окса Полок, способна на такива невероятни чудеса! Не би посмяла дори да си го помечтае… Беше изумително!
— Съкровище — подхвана Драгомира, затягайки възела на вратовръзката й, — не искам да ставам досадна, но намирам, че лицето ти изглежда ужасно. Лошо ли спа? Притеснява ли те нещо? Да не си болна?