— Много лошо спах, бабо…
— Чакай! Имам точно каквото ти е нужно!
Драгомира стана и се завтече нагоре към третия етаж.
Върна се след няколко минути с едно шишенце.
— Пийни!
— Какво е това? Пак ли някоя от твоите чудоидни рецепти? — попита Окса, заинтригувана от странностите на баба си.
— Това е Еликсирът Бетоан — обясни Драгомира.
Докато прецеждаше съдържанието през миниатюрна цедчица, тя тихичко си тананикаше.
— Превъзходно е срещу неприятните тъмни кръгове около очите ти — каза тя и й подаде пълната догоре чаша. — Гарантирам ти, че ще те държи във форма чак до довечера!
Пред тази перспектива Окса гаврътна течността на един дъх.
— Пфу… Да си призная, никога не съм пила по-противно нещо — приплака тя, като бърчеше лице.
— Хайде сега побързай със закуската, че ще закъснееш…
— Много добре знаеш, че аз не закъснявам, бабо… — възрази Окса.
Окса наистина никога не закъсняваше, по простата причина че можеше да тича невероятно бързо. Достатъчно беше да си представи, че е газела, която се спасява от хищник, или че е вълшебно същество, надарено с приказни способности, и краката й се понасяха с невероятна скорост. Любимата й роля беше на смелия воин нинджа със свръхестествени сили. Въобразяваше си, че се е сдобила с нечувани дарби — да става невидима, да чува и вижда отвъд човешките граници и всякакви такива, вдъхновени от книгите и филмите, и те често се пробуждаха от ежедневието — някоя неприятност, пречка или караница беше добър повод Окса да си мисли, че ги притежава. Това може би не беше достатъчно да разреши световни проблеми, но беше безценна помощ, която й позволяваше да превъзмогва трудности и да мечтае. Само толкова. Тя не живееше във виртуални светове, които криеха опасност да откъснат от реалността попадналите в тях. Не. Окса беше здравомислещо момиче и прекрасно знаеше докъде се простират мечтанията в нейния живот. Но тази сутрин нищо не беше като предната вечер… Една мечта се беше въплътила в истинския живот — изгорените й пръсти болезнено й го напомняха. Безброй пъти си бе пожелавала да умее това, което бе направила тази нощ. Едно желание се бе превърнало в страховита реалност, причиняваше й отвратителен световъртеж и разтуптяваше сърцето й. А сега на Окса-неустрашимата-нинджа й предстоеше да се справи с нелеката задача да стигне до колежа поне със скоростта на звука, ако не искаше да закъснее за пръв път в живота си! Когато пристигна задъхана, учениците се отправяха към класните стаи. Уф… Облогът беше спечелен! Тя потърси кабинет „Марко Поло“, където щеше да се състои първият час за деня: историческа география с госпожица Кревкьор. Докато вървеше по коридора, видя ученици от съседния клас да влизат в отсрещната класна стая. Когато се изравни с тях, някой силно я блъсна с рамо.
— Ох! — не успя да се сдържи тя.
— Не можеш ли да гледаш къде ходиш, смотанячке? — изсъска младежът, който я бе ударил.
— Нали ти ме бутна! — възмути се Окса.
— Връщай се в забавачката, щом не можеш да вървиш по права линия! И внимавай в картинката, сополанке… — изръмжа той, блъсна я още по-силно и тя залитна към колоната.
После се изсмя и заедно с приятелите си отмина. Окса го проследи с поглед. Беше с тъмнокестеняви коси, добре сложен, по-висок от нея поне с една глава. И по-тежък с петнайсетина килограма… Той се обърна и я изгледа с мрачен, зъл поглед, който я хвърли в недоумение. Тя вдигна рамене и влезе в клас.
— Ей, скъпа, за малко да изпуснеш началото на часа! — посрещна закачливо приятелката си Гус. — Първи случай в кариерата на знаменитата Окса! После ще си казвам „Аз бях свидетел на това!“
— Здравей, Гус! Беше без една минута… — отговори му тя, като разтриваше рамото си.
— Какво ти е? Да не си паднала!
— Може и така да се каже… Попаднах на един, който ме блъсна. Заболя ме, Острогота му с Острогот!
— Надявам се да ти се е извинил!
— Ами! Хич даже. Отгоре на всичко кретенът ме нарече сополанка и ми се присмя…
— А бе, не го мисли повече, не си заслужава — посъветва я Гус.
— Прав си… Ама ужасно ме боли!
Госпожица Кревкьор влезе в класната стая и урокът започна. Беше очарователна и нежна жена, ниска, слабичка като вейка, с широко усмихнато лице. В приятния й проницателен поглед се криеше благост, коренно различна от строгостта на учителя Макгроу, от която учениците потръпваха. Този пръв урок по история буквално заплени Окса. Когато звънецът удари след двата часа, не само тя издаде разочарованието си. Учителката разбра и се усмихна.
— Ще се срещнем отново утре от десет до единайсет, ако не се лъжа, за урока по география. Дотогава ви пожелавам приятен ден! — весело каза на учениците си тя.