За Окса всъщност денят беше хубав. В междучасието вече се оформяха групички. Мерлин Поакасе се приближи до нея и я попиша как е. Гус пък видя, че Зелда Бек седи сама на чина, покани я при тях и й предложи да си вземе палачинки с шоколад от огромен плик, който щеше да стигне за целия клас. Зелда се усмихна и прие поканата с признателност.
— Малко съм като изгубена, никого не познавам, защото се преместихме тук с родителите ми само преди месец…
— Също като нас с Гус! — възкликна Окса. — Не ти ли е странно, че се намираш в Англия, в колеж, където всички говорят френски? Все едно сме още във Франция, трудно ми е да повярвам, че сме в чужда страна! Сещам се само като видя автобусите на два етажа и такситата…
— Да, точно така се чувствам и аз — съгласи се Зелда. — Като че сме туристи. Ама още се прехласвам, щом видя червен бус или срещна полицай!
— Ще свикнем — намеси се Гус.
— Това е сигурно! — увери ги Мерлин. — А в деня, в който розовото желе започне да ви харесва, това означава, че от заселници сте се превърнали в истински англичани!
Всички се засмяха, щастливи от зараждащото се приятелство. Окса погледна Гус, той й се усмихна. Приятелството наистина им даваше страхотна вяра и сила.
7
Забележи… телно откритие
Няколко пъти през този ден на Окса й се прииска да разкаже на Гус невероятното си нощно преживяване. За малко не го отмъкна настрана в обедната почивка, но претъпканата и шумна столова съвсем не беше подходящо място за откровения. Часовете се нижеха един след друг чак до вечерта и приятелите не намериха нито минутка да останат насаме. Но в крайна сметка не беше лошо, защото Окса трябваше да провери две-три нещица. Е… нещица… Такава е думата…
Както често се случваше напоследък, когато се върна у дома, родителите й ги нямаше и тя се натъжи. Прекара част от вечерта с Драгомира. Баба Полок се радваше, че внучката й беше в много по-добра форма.
— Бабо, сутрешният ти еликсир се оказа вълшебен! Целия ден ми беше гот!
— Знам, съкровище, знам…
Окса изгаряше от желание да сподели тайната си с Драгомира. Тя непременно щеше да я разбере. Драгомира винаги разбираше всичко. Но случилото се бе някак специално… Не, наистина засега щеше да е по-добре за всички да си мълчи. За минута си представи как ще направи демонстрация, но потръпна при мисълта за реакцията на баща си. Доколкото го познаваше, щеше да се развика. От изумление и страх. Нямаше да й разрешава да излиза, щеше непрекъснато да се тревожи за нея. Накратко — щеше да настъпи ад… Тя претупа следобедната закуска с баба си, вечерята с родителите си, телефонния разговор с Гус, който искаше да й пожелае приятен уикенд, и се затвори в стаята си. За щастие, забраната на вратата явно беше спазена и видимо никой не бе влизал в нейно отсъствие. Уф! Щеше да й е много сложно да обяснява какво точно се бе случило.
По стар свой навик изведнъж застана в позиция на нинджа — протегна ръце напред, прегъна под прав ъгъл единия си крак, другия изпъна назад, после извърна бавно глава с присвити очи, сякаш дебнеше враг или опасност.
— Йаааххаа — произнесе със свирепо изражение тя.
Като приключи с тази проверка, също толкова бързо зае обикновена поза.
— Нищо за отбелязване, почитаема Окса-сан! — каза на себе си тя. — А сега да минем към по-сериозни неща.
Изпълнена с енергия, седна на ръба на леглото и се втренчи в дрехите, поставени на облегалката на стола до бюрото. Съсредоточи се и нетърпеливо зачака резултата от това, което предчувстваше. Секунди по-късно невидима сила ги изхвърли нагоре. Окса извика изненадана и тържествуваща. След това избра бюрото. Вгледа се в моливите, поставени безразборно в чаша. Начаса те се превърнаха в ракети, изстреляха се към тавана и се забиха в него като големи гвоздеи. Окса потисна нов вик на изумление и продължи. Всеки от неразопакованите кашони, върху който спираше вниманието си, избухваше и избълваше съдържанието си. Нищо не убягваше на разрушителната й власт и всички усилия, вложени в подреждането предната вечер, отидоха на вятъра за миг…
— Халюцинирам! — прошепна тя, разпилявайки дребните вещи само със силата на волята си.
След като търси под леглото и рови в последните неразтребени кашони, Окса си припомни къде беше сложила фигурките от комиксите, за да им приложи нов магически експеримент. Бяха качени на гардероба в препълнена с вехтории кутия. Примъкна стола от бюрото и стъпи отгоре. Но даже повдигната на пръсти и със силно изпъната ръка, не й достигаха поне десетина сантиметра да я вземе.