— Искаш да кажеш, че…? — подскочи Драгомира, но не се реши да зададе кардиналния въпрос.
Нафтали се вгледа в нея със зелените си очи и й отговори унило:
— Да, Драгомира. Майка ми беше Преминаторка…
Драгомира извика и всички изумени и ужасени погледи се насочиха към Нафтали. Неизмерима тъга помрачи лицето на шведския исполин.
— Майка ми беше химичка — продължи смело той. — Един ден я потърсили Преминатори и тя станала член на Тайното общество. Била привлечена от идеята да напусне Едефия. Пила от еликсира и заедно с останалите членове продължила изследванията, предприети от Темистокъл. Но Господарят на Преминаторите искал да произвежда все повече и повече от еликсира, защото чувствал, че е съвсем близо до успеха. Нещо, което за съжаление означавало Прозирниците да поддържат постоянно наследствения си порок, за да доставят прословутия черен секрет. Началото на XX век било смутно време — все повече и повече хора се откъсвали от любимите същества, към които били дълбоко привързани, народът бил неспокоен. Страшната история за Преминаторите Смукачи отдавна била забравена — спомнете си, че се е случила цели осем века преди това. Но всички търсели обяснения. Различни хипотези, една от друга по-черногледи, постепенно породили съмнение и страх по всички краища на Едефия. Някои виждали наченките на залеза на нашия свят, други — проклятието на Всесъщите феи. Майка ми не понесла жестокостта на Преминаторите и съюза им с Прозирниците. Тя напуснала Тайното общество под смъртната заплаха за цялото й семейство само ако посмее да си отвори устата да ги спомене. За нещастие това се случи, след като съм се родил…
— Защо „за нещастие“? — оживено запита Тугдуал.
— Заради ДНК, нали? — намеси се Окса.
— Да, заради ДНК — кимна натъжен Нафтали. — Дори един-единствен път да си пил от еликсира, той се предава на поколенията по наследство…
— Почакай, почакай… — прекъсна го Тугдуал. — Ти всъщност ни казваш сега, че си Преминатор, така ли?
По лицата на Спасените се четеше дълбок потрес. Абакум затвори очи, сякаш искаше да остане насаме със собствените си мисли, а Драгомира закри лицето си с ръце.
— В кръвта ми действително има ген на Преминаторите — подхвана Нафтали. — И, повярвайте ми, че много съжалявам.
— Тогава аз също съм Преминатор! — отсече Тугдуал и стана от фотьойла с блеснали очи. — Стра-хот-но…
— Да — потвърди Нафтали покрусен. — Всички потомци на членовете на Тайното общество носим гена на Преминаторите.
— Господи! — извика Драгомира. — Успокой се, приятелю мой, никой от нас няма да те вини за грешките на предците ти. Ти си преди всичко един от Спасените, това не е спорно. Достатъчно доказателства за вярност си давал дълги години.
— Благодаря, Драгомира — прошепна Нафтали, трогнат до дъното на душата си от думите на Баба Полок.
— Но ти спомена, че имаш да ни казваш нещо за Ортън/Макгроу — напомни му плахо тя. — Каква връзка има с твоята история?
— Връзката, Драгомира, е, че последният Господар Преминатор не е никой друг, а Оций. Връзката е, че Ортън също е Преминатор… А най-важното е, че е потомък на Темистокъл, откривателя на човешката метаморфоза…
75
Пики и купи
Окса и Гус се измъкнаха и оставиха възрастните да разговарят в салона. Бяха преизпълнени с впечатления от този наситен на разкрития ден и не можеха да се наприказват.
— Не знам какво ме порази най-много — каза Гус, излегнал се на леглото на Окса. — Колебая се между Мемочистител, Бърникумум, перлите на дълголетието, Прозирниците Смукачи, Преминаторите… направо не мога да си избера!
Окса правеше в това време стойки от кунгфу, изпъваше бавно ръцете си напред и се завърташе около себе си.
— Я пък ти! — тихо каза Окса и притвори очи.
— Мога ли да вляза?
Тугдуал провря глава през притворената врата и огледа с любопитство Окса.
— Какво правиш, Достопочтена Сияйна? — попита я усмихнат той.
Вместо отговор, Окса наужким му нанесе страничен удар, рязко протягайки крак към него. Тугдуал го избегна и й намигна. Това приятно я изненада. После се настани до Гус на леглото.
— Е, какво ще кажете за днешния ден? — оживено попита той. — Нямам думи!
Окса се отпусна на голямото кресло на колела и огледа последователно двете момчета, усуквайки тениската си около показалеца. Гус, нейният стар приятел, пълен с прекрасни качества и комплекси, нуждаеше се от него… Тугдуал, странният младеж, мрачен и магнетичен, който караше сърцето й да трепва всеки път, щом го види…