Гус запази упорито мълчание, докато стъпките на младежа не стихнаха по стълбите.
— Малка Сияйна… — промърмори той и стисна юмруци. — Мразя, когато го казва…
— А на мен пък много ми харесва — призна Окса и се загледа пред себе си.
76
Опасна покана
— Какво ви става, Фолденготи? Цветът ви е доста особен!
Окса току-що се беше върнала от колежа, придружена от баща си, който веднага бе поел към ресторанта. Майка й дремеше в салона, инвалидният стол и телефонът бяха близо до нея. Окса не посмя да я събуди. Прекоси на пръсти антрето и се качи при баба си, където завари обезумелите и обезцветени Фолденготи, а това при тях беше признак на паника. Гледката никак не бе утешителна: не само бяха станали полупрозрачни, но зачервените им очи се въртяха като пумпали в широките орбити, Фолденготката понечи да заговори, но залитна, бъбрейки неразбираеми слова. После изгуби съзнание и се строполи на пода… Геторикс, който обикновено не си поплюваше с подигравките, този път безмълвно се втурна да й помогне. Беше доста необичайно и именно заради това твърде обезпокоително… Окса коленичи до клетото създание, повдигна лекичко главата му и я положи на скута си. Огледа апартамента на Драгомира и видя, че всички обитатели се бяха свили по ъглите на стаята. Горанова се люлееше, сякаш духаше силен вятър. Свръхчувствителното растение се бореше няколко секунди с нарастващото вълнение, след което листата му се отпуснаха и повлякоха стъблото му към земята.
— Какво е станало? Кажете! — обърна се Окса към застаналите до нея Фолденгот и Геторикс — Първо на първо, къде е баба?
— Старата Сияйна ли? Ох, ох, ох… — завайка се Фолденготката, която дойде на себе си.
— Случило ли й се е нещо? Говорете, де! — изкрещя Окса с ръце на кръста.
Фолденготът започна обясненията си, накъсани с много стенания и въздишки.
— Млада Сияйна, ние трябва да пазим тайните в главите и езика зад зъбите от вярност, но сериозността е по-огромна от природната ни дискретност. Голяма беда се е задала и тегне над Старата Сияйна. Силата на Сияйните е гигантейша, но Фелонът има хитрост! А тя е опасност, хитростта! Старата Сияйна си знае, но ние сме в ужасен страх, че тоз път тя е в недостиг на знание, в ужасен страх сме…
Окса смръщи вежди.
— Искаш да кажеш, че баба е в опасност ли? И каква е тая работа с Фелона?
— Фелонът Ортън/Макгроу предложи покана на Старата Сияйна! Направи телефонен звън час преди завръщането на Младата Сияйна и ние, вашите домашници, държахме ушите си наострени. И добихме разбиране за какво говори Фелонът… — обясняваше Фолденготът и трескаво мачкаше сбръчканите си уши.
— Макгроу се е обаждал на баба ли? Но защо? — не му даде възможност да завърши недоумяващата Окса.
— Истината е така! Фелонът Ортън/Макгроу каза, че ще каже на Старата Сияйна тайната за брат й.
— Но какво общо има Леомидо с всичко това?
— Фелонът Ортън/Макгроу не влезе в подробност… Наистина, не… Наблегна на брата на Старата Сияйна и на събитие, пълно със знамение…
— Знамение ли? Какво знамение? — обърка се Окса.
— Значение, а не знамение бе, глупчо! — издразни се Геторикс.
— Подигравката е пълна с ненужност — възрази обиден Фолденготът и размаха юмрук право в лицето на Геторикс, който изгуби равновесие и падна на земята.
— Хей, хей! — разтърва ги Окса и взе на ръце поваления Геторикс. — Не мислите ли, че не е време за бой? Да обобщя, Фолденготе, кажи дали съм разбрала правилно: значи Макгроу се е обадил на баба и я е повикал, тъй като имал да й довери нещо за Леомидо, така ли?
— Точността е така, Млада Сияйна — потвърди малкото създание. — Старата Сияйна е в забрава, че нейният Фолденгот знае тайните на Сияйните. Ако беше изговорила въпрос, нейният Фолденгот щеше да й довери братовата тайна! Но Старата Сияйна направи предпочитание да чуе от Фелоновата уста… Тревогата ни порасна, имайте уверение. Ние познаваме Ортън Отвътре и споменът е огромно лош…
— Ясно… Но сега трябва да действаме! Вие оставате тук, грижете се един за друг и не се бийте! — заповяда им Окса и погледна часовника си. — И най-вече запомнете, изключително важно е, ако баба и аз не се върнем до осем вечерта, ти, Фолденготе, ще предупредиш майка ми и ще й кажеш всичко, което каза на мен. Разбра ли?
Фолденготът кимна живо, извади от джоба на гащеризона си едно сгънато листче и го подаде на Окса.
— Какво е това?
— Местонахождението на Фелона Ортън, Млада Сияйно. Той даде позициониране на адреса си в телефонното говорене. Старата Сияйна се намира там!
— Благодаря ти, Фолденготе!
Окса го потупа по главата, обърна се и се спусна надолу по стълбите, стискайки мобилния си в ръка.