Мина доста време.
— Ама какви ги върши? Да не е заспала в леглото на Макгроу?
Гус примираше от нетърпение и страх. Щом тя изчезна в дома, пъргаво прекоси улицата и клекна до стената откъм тротоара. Там, с приковани във вратата очи, почака, както му се стори часове, докато приятелката му най-после отвори с блеснал поглед.
— Забави се… — тихо я смъмри той и забърза.
— Използвах случая да поогледам — призна му хитро Окса. — Хайде, ела!
— Колко ми е странно, че сме тук!
— И още как! — прошепна тя. — Не си представях къщата му такава…
— Да не си очаквала да видиш ковчези вместо легла? Или свещници с разтекли черни свещи, или вази във формата на мъртвешки глави? А? — изреди на един дъх Гус и я побутна с лакът.
Ако беше така, Окса трябваше много да се е разочаровала, защото антрето и видимата част от помещенията, беше в светли тонове. Белите мебели и стени създаваха усещането за изчистен и не строг стил. Окса и Гус влязоха в хола: две бежови канапета на тънки райета бяха сложени до кръгла маса, покрита със снежнобяла покривка. По стените, върху конзоли от светло дърво бяха подредени лампи с кристални висулки и гипсови бюстове. Една фотография привлече вниманието на Гус.
— Окса! — подвикна тихичко той. — Гледай, това не е ли прословутият остров, за който говореше Мортимър?
Окса се приближи и двамата разгледаха закачената в рамка снимка. По всичко изглеждаше, че е остров. Бреговете му бяха насечени от заливчета, в които се разбиваше пяната на бурни вълни. В далечината, зад голи хълмове, се виждаше червено-жълтата светлинка на морски фар и сива каменна сграда. Внезапно откъм мазето до тях долетяха приглушени гласове и прекъснаха разузнавателната им обиколка. Окса стисна в едната си ръка Граноксомета, а с другата инстинктивно ръката на Гус. Тръгнаха към малката вратичка под стълбата.
— Сигурна ли си, че идват оттам? — прошепна пребледнял Гус.
Сърцето му биеше учестено и никак не го вдъхновяваше идеята да слизат долу.
— Огледах навсякъде, къщата е празна, Гус. Остава само мазето. Обикновено вратите за мазетата са под стълбите — обясни му убедено Окса.
За кой ли път тя беше права! Щом отвориха портичката, гласовете се чуха много по-ясно. Гласове, които тийнейджърите познаваха до болка. Бяха на Макгроу и Драгомира…
77
Непознатото лице на Драгомира
Притискайки се към стената, Окса и Гус затаиха дъх и заслизаха, колкото можеха по-тихо. Бледа светлина идваше откъм отдалечения край на мазето. Стълбата им пречеше на видимостта, но пък ги прикриваше в сянката си. Внезапно се разнесе страхотна врява, последвана от сподавен вик. Окса стисна ръката на Гус, която не бе пускала от самото начало, и го погледна уплашено. Почакаха — стори им се цяла вечност — преди отново да чуят глас.
— Е? Какво ще кажеш? Не намираш ли, че съм усъвършенствал стила си през годините?
Ужас! Беше гласът на Макгроу! Окса вземаше сантиметър по сантиметър всяко стъпало задъхана, с разтуптяно сърце. Гус я следваше, но чувстваше, че краката му треперят, а смелостта му го напуска. Сякаш не в мазето на Макгроу, а направо в ада се спускаха…
— Тази история те превърна в чудовище! — възрази му Драгомира. — Колко жалко… Толкова ми харесваше какъвто бе Отвътре… От теб можеше да излезе добър човек, а ти стана като баща си!
— Не говори за баща ми! — скръцна със зъби Макгроу. — Нашата добродетелна Малорана да не струва повече! Я по-добре погледни, имам да ти покажа нещо, скъпа малка Драгомира. Приготвил съм ти изненада, трябва да отбележим срещата ни… Не вярвах, че някога ще го използвам, но днес ти ми предоставяш чудесна възможност!
Силен грохот разлюля вътрешните стени, всичко се разтресе, като че бе станало земетресение. От пода до тавана цялата къща бучеше. Отекна страшен вик, чу се шум от счупени предмети. Окса погледна Гус обезумяла от страх. Дали Драгомира беше ранена? Или по-лошо? Гус дръпна Окса, с надеждата да я отведе нагоре, защото това, което се случваше само на метри от тях, съвсем не приличаше на приятелска среща! Той много обичаше Драгомира, но според него беше повече от неразумно да стърчат тук, на тази стълба. А още повече да се намесват! Трябваше да се махнат веднага от кошмарната къща и да потърсят помощ. Но Окса явно не споделяше мнението му. С готов за стрелба Граноксомет тя дърпаше приятеля си надолу към мазето. Какво ли ги очакваше там? Можеше да е всичко… За пореден път Гус отстъпи разтреперан и се остави Окса да го поведе.