Драгомира протегна ръка пред себе си и разпери пръсти. От мястото си Окса видя как се проточиха тънки нишки светлина, изпращяха и изхвърлиха нагоре Макгроу, който се удари в тавана. Тя се сгърчи, когато чу как със страшен удар тялото се строполи тежко на земята. Последва прегракнал стон. На устните на Драгомира застина усмивка. Тя се обърна и погледна Окса, преди да продължи мощното си нападение. Викът на Макгроу беше още по-раздиращ от предишния. Окса почувства как ледена пот се стича по гърба й, стори й се, че отнякъде долита тих шепот и едва доловим глас прошепва като полъх „съкровище мое“. Сякаш положението не бе достатъчно сложно, сега и въображението й си правеше шеги! Окса тръсна глава и отстъпи към стълбището, а Драгомира изкрещя към Макгроу:
— Е? Къде ти отиде прословутото самочувствие?
Окса я погледна смаяна: как така баба й, която и на мравката правеше път и проповядваше уважение към всяка форма на живот, можеше да измъчва някого и при това да изпитва удоволствие? Нещо не й се връзваше. Нещо не беше в ред… Не само не се успокои, но неприятното чувство се засили, когато Сукла-пукла стегна китката й… Истинска паника завладя тийнейджърката, сякаш нещата се обърнаха: вместо да й помага, Сукла-пукла правеше всичко да я влуди! А нали нямаше причина да се притеснява… Е, вярно, че се намираше в дома на Макгроу. Драгомира победи! И то как! Щом е с нея, момичето беше в безопасност, макар Баба Полок да се показваше в неподозирана от Окса светлина. Но защо тогава Сукла-пукла се гънеше толкова бясно? А ето че и Алармон се раздвижи. Измъкна се от чантичката, литна към ухото на младата си господарка и подшушна няколко думи.
— Какво говориш? — попита слисана тя. — Не разбирам.
— Бабите не са каквито изглеждат… — повтори създанийцето.
— Не е моментът да правим психологически характеристики, Алармоне — възрази тихо Окса. — И без друго е достатъчно напрегнато.
— Окса! Псссът… Окса…
Окса рязко се обърна: пред очите й стоеше Гус! Гледаше я от подножието на стълбата блед, задъхан и уплашен, но твърдо решен повече да не се отделя от нея.
— Гус! Колко се радвам, че си тук! — едва чуто каза Окса и уплашено погледна към баба си, която още се суетеше в стаичката.
— Нещо не е в ред! — въздъхна Гус.
— Абсолютно! Да идем да проверим… — каза тя, изправена пред очевидната истина, и добави, отправила сивия си поглед в уплашените очи на приятеля си: — Нямаме друг избор! Идваш ли с мен?
— Умирам си от страх, ако искаш да знаеш — отвърна й. — Но си права! Трябва да отидем и да видим какво става там! Хайде, размърдай се!
Последвана от Гус, Окса се приближи безшумно до баба си. Щом стигна до прага на стаичката, тя произнесе наум:
Граноксовата сила
обвивката разбила!
Лампоподите зова
пътя да ми осветят със пипала!
Мигновено един миниатюрен оранжев октопод се появи от отверстието на Граноксомета, издигна се във въздуха, пусна в мазето лъч ярка светлина и ги заслепи. Окса сложи ръка като козирка над очите си, прекрачи прага на стаичката и бързо я огледа. И грозното и предчувствие се потвърди…
— БАБО! — извика обезумяла тя.
И имаше защо да е уплашена. В дъното на помещението, в ъгъла до стената, лежеше Драгомира — втора Драгомира! — с разкривено тяло и окървавено лице!
78
Спасение в мазето
Драгомира, която лежеше в тъмния ъгъл, беше в окаяно състояние. Като Видя Окса, тя се сви още повече до стената, а от очите й рукнаха сълзи и набраздиха изцапаните й с прах кървящи бузи. Погледна Окса право в очите. Момичето потрепери, поразено от болката и тъгата, които прочете в умоляващия поглед.
— Така, така, такааа, ето че нашият любим Ортън хитрува! Много добре, Ортън! Поздравления!
Окса се вкамени от страх: първата Драгомира здраво обхвана раменете й и я привлече към себе си. Тя вдигна безпомощно очи и погледна възрастната жена, която властно я притискаше към себе си, навярно да я предпази, после обърна глава към другата, която се мъчеше да не изгуби съзнание.
— Какво означава това? — запита Окса.
— Мила моя — отговори първата Драгомира, — Ортън просто се преобрази и се опитва да се представи за мен!
— Преобразил ли? Значи наистина било възможно! — ахна Окса.
— Разбира се, че е възможно! Забележително, нали? Макар любимият Ортън да добави към това мелодраматична нотка, за да те разчувства… Беше ли необходимо цялото това кръвопролитие, Ортън, кажи си честно! — обърна се тя с отвращение към втората Драгомира.