После погледна Окса право в очите и каза строго:
— Не се поддавай, скъпа моя внучке! Превъплъщава се, за да подмамва хората, не се оставяй да те излъжат разплакалите й очи! Този човек си получи заслуженото. Едефия е наша, само наша… И няма да позволя никой да застава на пътя ми! Едно трябва да ти е ясно: или той, или аз! Ако беше на мое място, нямаше да се поколебае да приключи с мен. Нали, Ортън?
— Окса, съкровище, умолявам те, не го слушай! — молеше Драгомира две с проточен гласец. — Погледни ме и ще ме познаеш!
— Млъквай! — викна първата Драгомира. — Няма да ни заблудиш! Аз съм Драгомира Полок, единствената и най-важното, истинската!
— Как ще докажете, че е вярно това, което твърдите? — чу се зад нея неуверен глас.
Първата Драгомира рязко се обърна и дръпна Окса. Вгледа се в полумрака и забеляза в отсрещния ъгъл човека, който я беше прекъснал. Стоеше като стълб, но разтреперан от страх.
— Ооооо, Гус! — ядосано каза тя и се приближи до момчето. — Не само че не се подчини, но и избра противниковия лагер… Две грешки, които можеш да поправиш, като минеш на наша страна, още не е късно! Ела при приятелката си!
— Окса! ВНИМАВАЙ! — изкрещя Гус и се мушна под един прояден тезгях.
На прага на помещението се появи залитаща Драгомира две. Главата й кървеше. Имаше проблем! Огромен проблем! Без да изпуска Окса, първата стара жена тръгна към мазето и с мощни светкавици обръщаше всичко, което преграждаше пътя й към Драгомира две. Дървените рафтове, върху които бяха подредени бутилки, се разлетяха, опръскаха стените с вино, а разбитите стъкла се разпиляха по пода. Крушката, която висеше на шнур от тавана, се разлюля силно и светлинният й кръг заигра по стените. От ужас Окса се опита да се освободи от обръча на Драгомира, която я притискаше все по-силно. Трябваше на всяка цена да разбере истината! Пред нея стояха две Драгомири, а логиката, реалността и животът изискваха Драгомира да е само една! Но коя от двете беше истинската? Мозъкът й кипеше и се замъгляваше, нещо пречеше на яснотата на мисълта, която й бе нужна повече от всякога. И тъй като не беше в състояние да разсъждава, инстинктът й заповяда да действа: за четвърт от секундата тя изпълни любимия си номер: светкавичния полет. Освободи се от хватката и мигновено се изстреля към тавана, направи задно салто и се приземи на една маса в дъното на мазето.
— Бабо! Покажи се, моля те! Помогни ми! — жално зовеше тя.
— Окса, аз съм, внучке, аз съм баба ти Драгомира! Повярвай ми! — каза първата Драгомира и пристъпи бавно към нея с молещи очи.
— Не вярвай на този измамник, съкровище, аз съм баба ти, твоята баба, която те обича и ще те обича винаги — настояваше Драгомира две, превита и трепереща.
Двете Драгомири насочиха Граноксометите си една срещу друга, а Гус й правеше знаци, които тя бе неспособна да разбере. Какъв кошмар… Окса бръкна в чантата си, без да откъсва поглед от досущ еднаквите жени. Превъплъщението беше невероятно! Същото лице, същите сплетени на плитка и навити като корона коси, същите дрехи… Изключено беше да ги различи. Само че едната беше по-съкрушена и по-окървавена от другата. В което нямаше нищо чудно, като се имат предвид понесените удари. Цяло чудо бе, че въобще се държи на краката си! Окса отвори ковчежето, извади един Екселсиор и го глътна набързо с надеждата мозъкът й да се проясни. Интуицията нямаше да й стигне да отличи истината от лъжата. Сърцето й клонеше към Драгомира две, но то беше повече умозрително и не се основаваше на безспорни доказателства. Още от самото начало първата Драгомира й се стори странна. Поведението и изказът й се отличаваха от тези на любимата й баба. Но ситуацията не беше обикновена и можеше да промени и най-стабилните характери… Плачевният вид на Драгомира две, обезобразеното й лице, потрепващото в болезнени спазми тяло влияеха на чувствата й: макар и страстна привърженичка на кунгфу, сърцето й си оставаше меко. Ако сметнеше, че първата Драгомира е истинската, на Окса й се виждаше ужасно настървението, с което тя се нахвърли върху паднал на земята и превиващ се от болка човек. Дори Макгроу да бе заклет враг на Спасените и на Едефия, навярно можеше да се намери и друг начин да бъде обезвреден. Беше нечестна битка. И неравна! Никога повече отношението към баба й нямаше да бъде същото… Но точно сега съвсем не беше време за размишления. Спешно трябваше да разбере коя от двете жени е нейната баба и да се измъкнат от този капан. И по възможност живи…
— Как се казваше мъжът ти, бабо? — сухо попита Окса подпряната на един стълб Драгомира две.