— Владимир Полок, съкровище, но мисля, че и Ортън знае това. Не се осланяй на отговора…
— Добре, сега ти! — продължи Окса и насочи пръст към първата Драгомира. — Къде са починали родителите на Жан Беланже?
— В Чехословакия, съкровище, по време на пражките събития през 1968 година. Убили са ги съветските военни. А това вече Ортън не го знае.
— Не го слушай, Окса! — извика Драгомира две с пресипнал глас. — Ортън чудесно го знае! Той ни следи от години, спомни си за списъка!
— Млъкни! — заповяда първата Драгомира, размахвайки Граноксомета си. — Твоето семейство е способно само да всява хаос, заради вас се разделих с родителите си! Но днес ще си платиш за всичко, което твоите ми причиниха…
— СПРЕТЕ! — напълно объркана изкрещя Окса.
Хвърли уплашен поглед към Гус, който от доста време се опитваше да я накара да проумее нещо. Показваше безименния на дясната си ръка и леко, но красноречиво го обхващаше с пръстите на лявата… И тогава дойде просветлението! Пръстенът! Очите й зашариха от едната на другата ръка. Пръстенът, който беше забелязала у Макгроу още в първия учебен ден, великолепният пръстен от усукано сребро и сиво-синкав камък с играещи отблясъци, красеше ръката на първата Драгомира! Окса залитна от побеждаващата я паника. Как можеше да е сигурна, че Макгроу не го беше сложил за заблуда на пръста на истинската Драгомира? Двете жени не преставаха да се дебнат нито за миг. Скована от напрежение, Окса погледна отчаяно Гус. Момчето духаше в свитите си на фунийка ръце. С това пък какво искаше да й каже? Тя се вгледа по-внимателно и разбра: Граноксометът! Какво бе споменал Абакум за Граноксометите? Трябваше да си припомни… Всички те бяха лични и уникални, никой не можеше да използва чужд, защото уредите разпознават собственика си. Различни! Да! Ето решението! Окса прехвърли погледа си на скъпите тръбички на Драгомирите. Първата държеше розов Граноксомет със сребърни нишки. Този на Драгомира две беше по-светъл, бяло-розов, украсен с малки златни плочки и скъпоценни камъни. Окса събра всичките си сили. „Нинджа Окса, спомни си Граноксомета на баба… Не е сложно все пак!“ Беше ли го виждала някога? Аааххх! Тя трескаво се ровеше в спомените си. Изведнъж ясно различи една от многото картини, които се смесваха в паметта й и която я върна няколко месеца назад, в кухнята на Леомидо. Драгомира им беше демонстрирала тогава Медузата лупа. Беше извадила бял Граноксомет с хиляди отблясъци! Да, но както и при пръстена, пак се натъкна на проблема с идентичността: Макгроу можеше да е премислил и най-дребния детайл и да ги е разменил! Въпросите нямаха край… И до един щяха да остават без отговори… Времето за главоблъскането свърши: от дълбочините на мазето се появи едно прегърбено и измършавяло създание и скочи на гърба на Драгомира две.
— Стар мухъл такъв! Ще ти прережа гърлото като на свиня, каквато си!
Окса разпозна Абоминари и с мощен Нок-бам го изпрати в другия край на мазето. Но ужасното чудовище не се предаде, бореше се яростно в името на целта си. Изправи се на крака и отново се настърви срещу Драгомира две.
— Гнида! Ще пукнеш в това мазе и ще си гниеш тук вечно!
Окса не успя да реагира, Абоминари се оказа по-пъргав и с противните си нокти раздра дълбоко гърдите на възрастната жена, преди да офейка нагоре по стълбите. Клетата му жертва изкрещя от болка. Под разкъсаната й рокля засия с бялата си светлина медальон. Беше медальонът на Малорана! Без сянка на колебание, Окса вдигна Граноксомета си и духна в тръбичката, след като изрече мислено заклинанието. Мигновено плъпнаха лепкави лиани, оплетоха в мрежата си първата Драгомира.
— Какво правиш, малка глупачке! Да не си си изгубила ума?
Със страдалческо лице Драгомира две се добра до Окса, прегърна я нежно и отрони:
— Съкровище мое…
— Бабо… — изрече Окса с безкрайно облекчение. — Ти си ранена! Да се махаме оттук, трябва да се лекуваш!
Гус се приближи до тях.
— Благодаря ти, Гус! Ти беше върхът! — извика Окса.
— За нищо, скъпа. Но ти си права, давай да се махаме оттук, Драгомира е зле…
Баба Полок се облегна на двамата тийнейджъри. Едва се държеше да не рухне на земята. Насреща им първата Драгомира възвръщаше истинския си вид — на Фелона Ортън/ Макгроу. Външността му постепенно се изменяше. Под маската се появи отново твърдото и жестоко изражение, което Окса и Гус така добре познаваха. Превъплъщението беше завършило. От безумния гняв в очите му и от изпъналите му се от бяс черти ги побиха ледени тръпки.