— Вие сте истинско чудовище! — извика му Окса.
Тя се разкая, че бе пожалила преди минути този човек.
Към такъв мерзавец не биваше да се изпитва жал, припомни си веднага тя. Великите принципи не умираха лесно у Спасените в последно време…
— Искахте да убиете баба ми! Разболяхте майка ми! Мразя ви! НАИСТИНА ВИ МРАЗЯ! — крещеше тя.
Беше я напуснало всякакво чувство на състрадание.
Драгомира затвори очи, опря се на внучката си и на Гус и поднесе Граноксомета си към устата. Канеше се да духне в тръбичката, когато срещна погледа на Макгроу. Съвестта не й позволи и тя отпусна ръката си.
— Не мога… — прошепна Драгомира и се свлече по стената. — Не мога да го убия…
— Бабо! — каза Окса и коленичи до изтощената, останала на края на силите си възрастна жена. — Гус! Какво да правим?
— Не знам, Окса — отвърна Гус на пресекулки и погледна към стълбите. — Но трябва да намерим… БЪРЗО…
Окса проследи погледа му и видя, че надолу се спускаше една невиждано тъмна сянка.
— Какво означава това? — ужаси се Гус.
— Скъпи мой Абакум, ти си тук… — изстена Драгомира с отслабнал глас.
— Ужас, баба ти халюцинира! Загубени сме!
Сянката се плъзгаше по стъпалата и бързо стигна до тях. Гус запуши устата си с ръка, почувства, че кръвта му се смразява, когато осъзна, че тя не беше свързана с нищо! С никакво тяло, с никакъв предмет, с никакво създание!
— Край! — прошепна той. — Май смъртта идва при нас!
Обездвижен от Оксиния Лианоплет, Макгроу се вторачи в невероятното явление. Сянката спря, чу се тихичко шумолене, после се материализира. Макгроу се запревива като дявол в хватката на лианите, когато позна Пазителя на Драгомира.
— Абакум! Абакум, наистина си ти? — извика изумена Окса. — Знаех си!
— Аз съм, мила моя.
— Но… тази сянка… — заекна Гус.
— Фейният Син, Мъжът сянка, аз бдя над вас… — простичко каза Абакум и тъжно погледна към Драгомира. — Твоят Фолденгот ми разказа всичко. Ще изпълня това, което на теб не ти дава сърце да…
Пристъпи към нея и безкрайно нежно стисна рамото й. После извади Граноксомета си и без да каже дума, духна към Макгроу. Фелонът гледаше с разширени очи как изстреляният Гранокс лети право насреща. Над главата му се оформи тъмна спирала и се завъртя с нереална скорост. Извърташе очи, за да види това, в което се бяха вторачили Окса и Гус. И щом осъзна какво става на сантиметри над него, пребледня, изстена и се заизвива още по-бясно в отчаян опит да разкъса яката плетка на лианите. Напразно… Спиралата внезапно спря, стабилизира се и се превърна в подобие на черна дупка. После бавно и неумолимо се спусна. Щом докосна скалпа, Макгроу се взриви. Милиарди тъмни частици се пръснаха изпод Лианоплета и черната дупка ги всмука за миг. След секунди от Фелона не остана и следа… По пода се валяха само останки от обгорели жълти въжета и лепкави сажди, а един непрогледен облак със зловещи отблясъци се носеше по тавана.
— Какво беше това? — подшушна ужасено момичето.
— Екзекутор, Окса — обясни й Драгомира с хрипкав шепот. — Истински Черен глобус…
Ледена тръпка премина през тялото на внучката й. Значи това било Екзекутор! Гус, който беше потресен също толкова, колкото нея, залитна, но намери сили да се задържи. Абакум прибра грижливо Граноксомета си и вдигна Драгомира на ръце. Изгаряха от нетърпение да напуснат час по-скоро прокълнатата къща. Четиримата се изкачиха по стълбите и излязоха на тихата улица.
— Да се прибираме, деца…
Докато Фейният Син ги отвеждаше с колата си към центъра на града под студения дъжд, те не подозираха, че Мортимър Макгроу ще отиде след тях в сатанинското подземие. В мига, в който пристигнаха на Бигтоу Скуеър, разплакалото момче с гняв и безумна надежда в душата стисна в юмрука си флаконче с тъмните сажди, в които се бе превърнал баща му, Фелонът Ортън/Макгроу…
Заслуги
Имате удоволствието да четете тази книга благодарение на Моята библиотека и нейните всеотдайни помощници.
http://chitanka.info
Вие също можете да помогнете за обогатяването на Моята библиотека. Посетете работното ателие, за да научите повече.