— Скъпоценните ми създания, добрите ми Фолденготи, Следата се появи!
— Следата се появи? Следата се появи? Какво значи това? — запита едно набръчкано създание с позлатен гребен.
Другите погледнаха към тавана и въздъхнаха с досада.
— Ще ти обясня, Глупи — предложи къдравият Геторикс. — Ще ти обясня.
— Това е висше благоволение! — възкликна единият от двата Фолденгота. — Надеждата е станала възможност, така ли е, наша Сияйна?
— Не знам — отговори Драгомира замислена. — Още не знам… Но сега ме чакат много важни дела, затова ви моля да не ме безпокоите.
Създанията се върнаха незабавно в своите убежища — уютно подредените ниши в стените на супер-тайната-работилница. Драгомира седна пред компютъра, поднови електронната си кореспонденция и разпрати писма до кръстника си Абакум и до други близки приятели, пръснати по четирите краища на Европа. Щом изпълни тази задача, слезе по тясната вита стълба, мина през калъфа на контрабаса и грижливо го затвори след себе си. Силно развълнувана, тя се излегна на червената софа, положи глава върху три меки възглавници и потъна в размисъл.
9
Стълкновения
В понеделник сутрин Окса и Гус хвърчаха с все сила на ролери. Окса още се чувстваше развълнувана. Задушаваше се, нейната тайна заемаше все по-голямо място в мислите й. Много пъти крачките й я водеха било към телефона, било към компютъра и за малко не отстъпи пред изкушението да разкаже всичко на Гус.
— Ще експлодирам… — измърмори тя на лягане в неделя вечер.
За щастие спа непробудно благодарение на — специална билкова отвара, която Драгомира й бе приготвила: Еликсира Феино злато от магданоз, вино, мед и лига от Глупи — както бе казала баба й. Лига от Глупи ли? Вероятно бе някаква нейна шега…
Днес момичето трябваше да изтърпи двата часа с преподавателя Макгроу: математика в девет и физика в единайсет. Какво гадно начало на седмицата! Окса се утешаваше, че поне ще бъде спокойна през остатъка от деня. Чак до следващия. А Макгроу беше истинско зло…
Когато пристигнаха в колежа, двамата приятели прибраха ролерите в шкафчета си. Мерлин ги чакаше, а група момичета изпиваха Гус с огнени погледи и нервно се смееха.
— Пуйки… — измърмори Окса.
Обикновено подобно поведение я забавляваше. Но днес — защо ли? — много се дразнеше.
— Какво каза? — попита Гус, който оставаше винаги недостъпен за ухажванията на момичетата.
Към тях се приближи Мерлин.
— Здравейте! Видях ви от автобуса, летяхте като същински стрели!
— О, Окса практически се е родила с колела на краката — отвърна Гус и погледна косо приятелката си.
Мерлин подсвирна от възхищение. Окса се извърна, усещайки, че се изчервява.
— Добре, време е вече да вървим — каза припряно тя и пооправи плисираната си пола.
Урокът по английски при господин Бенто премина много бързо. Прекалено бързо дори, по единодушното мнение на учениците от четвърти клас „Водород“. В девет часа се помъкнаха насила към кабинета по точни науки. Гус влезе пръв и поздрави Макгроу, който в този момент забиваше пирон в стената.
— Сядайте на чиновете и пазете тишина, моля! Разбира се, ако сте способни на това… — отсече вместо поздрав учителят.
Докато всички заемаха местата си, той окачи на пирона малка картина с холографско изображение на някаква странна тъмна спирала, която озадачи повечето от тях. Като се увери, че е закрепена здраво, Макгроу се обърна и ги изгледа един по един с мастиления си поглед, сякаш искаше да разобличи извършител на тежко престъпление. Този човек постоянно подозираше целия свят неизвестно в какво. След вледеняващия оглед, застана с гръб към класа и написа на дъската темите на урока. Изведнъж мъртвата тишина се наруши от шум на паднал молив. Преподавателят замръзна. Без дори да се извърне, подхвърли грубо:
— Госпожице Бек! Имате ли нужда от помощ да се справите с прекомерната сутрешна активност на вашия молив, или смятате да решите въпроса сама?
— Извинете ме, господине — промълви клетата Зелда и се наведе да вдигне молива си.
Някои деца се спогледаха смаяни. Други силно смутени сведоха глави. Окса й изпрати ободряваща усмивка. Зелда отметна дългите си руси коси и я погледна уплашено с големите си кафяви очи.