— Повече да не съм те видял, отвращавам се, че сополани като теб се мотаят в краката ми — продължаваше да реди през голямата си пухкава уста Острогота. — Ще те затворя в тоалетната, защото само там им е мястото на дебилни хлапачки като теб, които се мислят за нещо повече от другите.
При тези напълно несправедливи думи Окса си прехапа долната устна толкова силно, че в устата, си усети металическия вкус на кръв. Острогота я грабна за ръката и грубо я издърпа от кабинката. Окса изохка. Топката на страха под лъжичката постепенно се превърна в смущаваща гневна вълна. Момичето нямаше да му се остави! Неочаквано една от вратите се блъсна силно в стената и Окса подскочи. Но още по-силно се изненада, щом всички врати се заудряха в стените тъй силно, че започнаха да падат парчета от мазилката. Врявата беше невъобразима. Окса гледаше с широко отворени очи, когато Острогота я нападна съвсем неочаквано откъм гърба. Тя се обърна. А той сякаш не разбираше колко… ненормално бе положението! И опасно! Окса устреми поглед в него с безумното желание да го разплеска като палачинка и същевременно протегна ръка, за да му попречи да я приближи. Чу се глух тътен и тялото на Острогота се разтърси от странни спазми. Окса не схващаше ясно какво се случва, само установи страшния резултат: невидима сила буквално повдигна Острогота над земята и го изтласка заднешком до мивките на повече от четири метра разстояние! Там падна, извика от болка и остана да лежи грохнал; от носа му течеше кръв. Окса се спусна обезумяла, с изцъклени от уплах очи.
— Нищо не съм направила! Не съм го докоснала… Не съм аз! — отбраняваше се тя и хапеше пръсти. — Кълна се, че не съм аз, кълна се!…
Острогота едва стана, разтри главата си и й хвърли убийствен поглед. Панталонът му се смъкна и тлъстият му бял корем лъсна. Той прекара бързо ръка по черните си, подстригани като четка, коси, и го оправи. Тъкмо се насочи с тежки стъпки и свити заканително юмруци към Окса, когато изведнъж вратата си отвори. Господин Бонтемпи влезе в тоалетните и строго ги изгледа.
10
Буреносно настроение
— Каква е тази врява? — гърмеше гласът на господин Бонтемпи. — Чуват ви в целия колеж!
— Извинете, господине — каза Острогота. — Бравата засече, не можах да затворя и от течението се заблъскаха всички врати.
— Хм, хм… — процеди директорът, оглеждайки помещението. — Какво правите вие в мъжката тоалетна, госпожице Полок? — попита той, щом забеляза свитата от притеснение Окса. — Защо не сте в час?
После вниманието му се отклони към Острогота, който попиваше кръвта от носа си с хартиена салфетка. Погледът му отново се спря на Окса.
— Какво става с вас двамата? Да не сте се били? — попита полуподозрително, полутревожно той.
Смутена и засрамена, Окса не беше в състояние да изрече и думичка. „Аз съм най-опасното момиче на света, не ме приближавайте, не мога да владея силата си!“ В този момент можеше да каже само това. Острогота я погледна злобно, изчака няколко мига, през които тя изстина от ужас, и отговори с лека усмивка:
— Да сме се били ли? О, не, господине! Учителят Льомер ми разреши да изляза от час, защото ми потече кръв от носа. Срещнах в коридора Окса Полок, тя ме придружи до тоалетната и ми помогна да се измия.
Окса зяпна, като чу лъжата на Острогота. Само едно нещо беше вярно в думите на този варварин: нейното име. Но откъде знаеше той името й? И защо разказа всички тези истории на господин Бонтемпи? Сигурно мозъкът му се беше раздрънкал при инцидента, нямаше друго обяснение! Какъв интерес имаше да крие истината, когато му се явяваше златна възможност да я натопи! Може би пък не му беше за пръв път и тези лъжи всъщност имаха за цел да прикрият него самия…
— Вярно ли е, госпожице Полок? Не е имало сбиване, така ли?
— Не, господине — отговори Окса уверено, но сърцето й се блъскаше до пръсване в гърдите. — Няма как да се бия с такова яко момче! — добави тя смръщено, избягвайки погледа на въпросното момче.
Проклинаше се, че се прави на мекушава пъзла. Разбира се, че беше способна да се бие! Беше го доказала в действие…
— Вярно, че съвсем не си ви представям като боксьорка! — подчерта господин Бонтемпи, противно на Оксините мисли. — Добре, младежо, трябва да се отбиете в лечебницата.
— Няма нужда, господине — каза Острогота. — Връщам се в час. Вече съм много по-добре.
Врътна се и излезе от тоалетната, изправен като стълб, без да погледне към смалилата се повече от всякога Окса. След като момчето излезе, господин Бонтемпи продължи разпита.
— А вие, госпожице Полок, какво правехте в коридора по това време? И вие ли отивахте до тоалетната?